Фридрих Ницше (15 октомври 1844 г. - 25 август 1900 г.) е немски филолог, философ и писател. Пише критически анализи за религия, морал, култура, философия и наука. Ироничният му, остро хаплив, но изящен и афористичен стил остава ярка следа в историята и на литературата. Автор на непреходните творби „Раждането на трагедията", „Тъй рече Заратустра", „Човешко, твърде човешко", „Залезът на кумирите", „Странникът и неговата сянка" и много други. Нека си спомним негови крилати фрази днес, 115 г. след неговата кончина.
- Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.
- Един отива при своя ближен, защото дири себе си, а друг - защото би желал да се избави от себе си. Вашата лоша обич към себе си прави от самотността ви тъмница.
- В мирни условия войнственият човек напада сам себе си.
- Ако мълчиш достатъчно дълго, ще се отучиш да бърбориш и ще се научиш да говориш.
- Мъдростта слага граници и на познанието.
- Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.
- Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.
- Да станеш сериозен мъж: това означава да откриеш отново сериозността, която като дете си влагал в играта.
- Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено Его.
- „Държава“ се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: „Аз, държавата, съм народът“.
- И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае…
- Можем да дадем обещания, когато става дума за деяния, но не и за чувства, тъй като те не зависят от волята. Който обещава на някого да го обича завинаги, неизменно да го мрази или вечно да му бъде верен, обещава нещо, което е извън властта му...
- Имаш ли своето „защо?“ в живота, ще можеш да понесеш почти всяко „как?“.
- Колко са високи кулите на града разбираш, едва когато излезеш от него.
- Корупцията е другото име за есенното време на един народ.
- Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.
- Не разбирам защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.
- Тъкмо най-малкото, най-тихото, най-лекото, шумът на гущер, един дъх, едно литване, един миг - малкото е присъщо на най-доброто щастие. Тихо!
- Ние можем да наречем всяка истина грешна, ако не е придружена с поне една целувка.
- Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие.
- Пушенето и пиенето са първоначално само част от изявата на младите хора, а едва по-късно се превръщат в навик.
- Само извървените мисли са ценни!
- Там, където не може да обича, човек трябва да отмине!
- Човекът започва там, където свършва държавата.