Снимка: Ric Rodrigues, Pexels
Д-р Ендрю Нюберг, професор от университета „Томас Джеферсън“ в САЩ, провел изследване с помощта на ядрено-магнитна томография и стигнал до извода, че молитвата и медитацията наистина са сила в борбата на човека с болестите. Когато молитвата и медитацията се практикуват редовно, мозъкът ни увеличава активността на мозъчните полукълба и зоните, отговарящи за езика и общуването.
Двете духовни действия могат да се разглеждат като физическа тренировка за ума, което води до изцеление на различни заболявания, както и се отразява ползотворно върху развитието на мозъка.
Ето как протекъл експериментът на доктор Ендрю: той предложил на възрастни хора с проблеми с паметта, да участват в изследване, в което ще бъдат наблюдавани преди, по време и след медитация и молитва. Всеки ден по 12 минути 8 седмици подред. Очевидни били преимуществата, които молитвата и медитацията дават на здравето. Според д-р Ендрю мозъкът ни наистина има структура, която се променя по време на духовни дейности независимо от религията ни.
Друго изследване сред 40 хиляди пациенти, публикувано в Cancer Society, сочи, че болните със силни духовни убеждения по-добре реагират на лечение и имат по-малко симптоми при определени болести.
Учени от Центъра за изследване на онкозаболявания Moffitt във Флорида пък твърдят, че тези, които вярват в силата на молитвата и медитацията, притежавали по-добро физическо и психическо здраве отколкото невярващите и непрактикуващите медитация. Вярващите се адаптирали по-успешно в социална среда.
Ето как обяснява естественото преплитане между религия и наука психотерапевтът Орлин Баев, който е категоричен, че има мнго случаи на заболявания, в които ако традиционната медицина не може да помогне, за изцелението помага молитвата и вярата: „Науката е прекрасен път и само на запад е разделяна от религията. Науката е бавно, постепенно разширение на съзнанието. Едно изцяло екстравертно, поведенчески и количествено насочено развитие, което е прекрасно, но само по себе си изпускащо качеството, етиката и естетиката, идващи от достижима по пътя на религията интроспективна, интровертна методология. Когато научното познание е правено без ориентирите на ресвързването (религаре, религия) със същността, науката действа изцяло от позицията на его илюзии. А религията е съзнателно обръщане към вътрешното, което няма общо със сляпото следване на авторитет, институции и догми, освен в нечие свързване на думата с това. Религията без наука се превръща във фантазъм или още по-зле, във фанатизъм. Науката без приемане на вътрешното себевглеждане, през което протича любовта и естествената нравственост, се превръща в слуга на нагонно движения плешив примат, чийто интелект единствено обслужва властовата му психопатия. Науката има нужда от религия толкова, колкото и религията от наука."