Светът в тебНик Полици / 20 октомври 2021

Да запишем страховете си на хартия

Един полезен навик за освобождаване на съзнанието от тревожност

Снимка: Стивън Хюстън, Unsplash

Онзи ден направих нещо, което не трябваше. Преди да си легнем, съпругата ми Мишел и аз направихме грешката да прочетем някои водещи заглавия на новини, които, както знаете, се основават на страх и съдържат само малки частици истина. Не беше много умно решение за завършване на деня...

„Кръвта продава!" Този слоган, характерен за природата на новините във всички медии, в този момент е по-верен от всякога. Опасното при страха е, че той може да бъде заразен и да се разстраства като стихиен пожар. Той не си остава само в думите на тревожната новина, която четете. Напрежението може да мъждука там, но често се разпространява в други сфери на нашето съзнание като оцветява обектива, през който разглеждаме нашия свят и себе си.

Отидох да спя. Поне се опитах да задремя.

Няколко часа по-късно се събудих с препълнен мозък в торнадо от мисли. Тези привличащи погледа откъси от новини работеха извънредно в подсъзнанието ми, докато бях в страната на сънищата.

Лежах в тъмното, загледан в тавана и мислех за сина си, за жена си, семейството си, съседите, Земята си. Колкото и да се опитвах, не можех да успокоя ума си. Опитах да медитирам, опитах мантри ... но яростта надделяваше.

След около двадесет минути умът ми се успокои за няколко плитки вдишвания и дълбоки издишвания, но след това една прокрадваща се отровна мисъл сложи крак във вратата на съзнанието ми и позволи на потока от маймунски ум да нахлуе отново.

Когато бурята отново започна да бушува в главата ми, нещо вътре в мен проговори, давайки на тялото ми ясна заповед да стана и да грабна химикалка и хартия.

„Трябва да източиш от мозъка си всичко това."

Подчиних се безпрекословно. Станах от леглото, отидох в кухнята, намерих в чекмеджето химикалка, извадих от раницата си папка с листове хартия.

„Какво да пиша?"

„Точно това, което мислиш. Започвай!"

Първоначално се поколебах. Не исках официално да призная страха си, като го узаконя с писано слово върху хартия. Това би означавало, че го прехвърля от света на ирационалното във физическата реалност.

„Нека опитам поне с един страх“, казах си. Поех дълбоко въздух и започнах да пиша една от сковаващите ума ми мисли от преди малко. Едно от моите собствени отрицателни вътрешни „заглавия“, което ме държеше буден в 3 сутринта.

Актът на писането ми изглеждаше като признание.

Но докато записвах всяка дума от тази дълбоко лична представа за тревога и самокритика, се освободи малко напрежение. Реално почувствах облекчение. Затова написах повече. Всеки ред, който изхвърлях от себе си, разкриваше друго припряно тревожно умозаключение, което ме измъчваше и трябваше да бъде осветено на белия лист.

Драсках, докато не изцедих от себе си цялото напрежение и не се сещах вече за други страхове, които да опиша. И тогава се случи най -хубавото нещо на света. Прозях се. Очите ми се затваряха и отидох да

спя.

Понякога просто изкарването на тежките мисли от главата, независимо дали страховете ни са реални или напълно измислени - върху белия лист - е всичко, което трябва да направите, за да ви просветне. Повечето от тревожните мисли са там, за да ги видите ясно и да им противостоите. И колкото и странно да звучи, просто записването им може да ги изпрати в небитието, откъдето са дошли.

Докато заспивах, едно от негативните заглавия отново започна да се прокрадва в съзнанието ми и станах свидетел как мозъкът ми прави най-странното нещо в отговор. Той моментално прегледа току- що свършеното и прошепна: „Не се притеснявай, това вече го записахме. Ако е толкова важно, няма да се загуби." Тревогата ми изчезна.

Нашият свят е изуминелно красив и ни дава милиони възможности да станем по-мъдри. Проблемите на човечеството са много, но ние, хората трябва да ги решаваме заедно. Ако искаме да вършим свещената работа - да насочим тази планета в руслото на състраданието и мира - трябва да запазим ясната си мисъл в трезвата си глава и да оставим сърцата си да ни водят.

Да, всички ние сме отговорни да знаем какво се случва в национален и световен мащаб - независимо дали става въпрос за пандемия, обхванала целия свят, политически бунтове и протести, или опустошителен пожар в Австралия. Но нашият дълг към самите нас е да бъдем чисти проводници и да позволим на нашето висше ръководство да освети дните ни като извади истината от прекалено сензационния шум.

Това, което ви разказах ми помогна за тази цел и се надявам да направи същото и за вас.

*Ник Полици има дългогодишна кариера като режисьор и продуцент на документални филми за естествени алтернативи на конвенционалната медицина. Днес е изпълнителен продуцент на „Remedy: Ancient Medicine for Modern Illness“ и основател на The Sacred Science - платформи, посветени на стремежа да се почитат, съхраняват и защитават древните знания и лечебните технологии на древния свят.