Светът в теб23 февруари 2024

Всичко е наред със света

Притча от Антъни де Мело

изображение: iStock

„Няма обяснение, което да оправдае цялото страдание на този свят, цялото му зло, мъчения, унищожение и глад! Можете да си играете с вашите философии, религии и други трикове, но всичко това няма да обясни злото, царящо в света. Защото животът е мистерия, което означава, че вашият рационален ум никога не може да го разбере напълно. За това трябва да се събудите. И тогава изведнъж осъзнаваш, че реалността не е проблем. Ти си проблемът.“

Духовният учител Антъни де Мело беше широко известен по света със своите лекции, молитвени семинари, уединения и терапевтични курсове – благородна дейност, на която той посвети осемнадесет години от живота си. Предлагаме ви една от притчите на този мъдрец, включена в световния му бестселър „Осъзнаване“.

Преследвани сме от проблема със злото. Ще ви разкажа една много интересна притча за едно момче, което вървяло по брега на реката и видяло крокодил, оплетен в рибарски мрежи. Крокодилът казал:

– Съжали ме, помогни ми да се измъкна от мрежата! Да, аз съм страшен и грозен, но не съм виновен, такъв съм роден. Въпреки външния си вид имам добро, любящо сърце. Дойдох тук в търсене на храна за моите крокодилчета, а сега се хванах в тази мрежа!

Момчето отговорило:

– Но ако те освободя, ще ме грабнеш и ще ме разкъсаш на парчета!

– Наистина ли мислиш, че бих причинил това на моя благодетел и освободител? – възмутил се крокодилът.

Момчето се оставило да бъде убедено и започнало да разплита крокодила. Едва освободил главата си от мрежата, той захапал спасителя си.

– Ето как реши да ми се отблагодариш за добрината! – извикало момчето.

– Не го приемай лично, синко, така е устроен светът – отговорил крокодилът. – Това са законите на този живот.

Момчето започнало да се гневи и вика, а крокодилът казал:

– Ако искаш, нека попитаме някого дали съм прав или не.

Малка птичка била кацнала на един клон наблизо. Момчето я попитало:

– Птичкe, вярно ли е това, което казва крокодилът?

– Крокодилът казва истината - отговорила птицата. - Да вземем мен например. Наскоро се връщах в гнездото, носейки червеи в клюна си за моите пиленца. Представете си ужаса ми, когато видях змия да пълзи по ствола на дървото. Не можах да се намеся. Пред очите ми змията поглъщаше дечицата ми ми едно след друго, докато ги изяде всичките. Чуруликах заплашително и размахвах криле, кръжейки наоколо, но всичко беше безрезултатно. Крокодилът е прав, това е законът на живота, така работи този свят.

– Виждаш ли — каза доволният крокодил.

– Да попитаме някой друг — предложило момчето.

– Е, питай когото щеш - съгласил се крокодилът.

Едно старо магаре се разхождало по брега на реката.

– Слушай, магаренце - обърнало се към него момчето и разказало тезата на крокодила. - Вярно ли е?

– Да, крокодилът е прав - отговорило старото магаре. – Погледни ме. Работих усилено през целия си живот, изпълнявах всичко, което господарят ми казваше да направя. Той ме биеше и ме държеше гладен. И когато остарях и не можех повече да работя, той ме изгони. Сега се скитам из джунглата и чакам някой хищен звяр всеки момент да се нахвърли върху мен и да сложи край на всичко. Крокодилът е прав, това е законът на живота, така работи този свят.

– Виждаш ли — отбелязал крокодилът.

– Чакай малко! – възкликнало момчето. – Моля те, дай ми още един шанс, последен. Да питам някой друг. Помниш ли колко мил бях с теб?

– Добре, последен шанс – за пореден път се съгласил крокодилът.

Момчето видяло минаващ заек и го попитало:

– Заеко, крокодилът казва това и това. Той прав ли е?

Заекът се изправил на задните си лапи и се обърнал към крокодила:

– Наистина ли това си казал на момчето?

– Да, така е, както казва – отговорил крокодилът.

– Но чакай, това трябва да се обсъди!

– Да го обсъдим — съгласил се крокодилът.

– Как ще обсъждаме това, ако момчето е заклещено в твоята паст? — учудил се заекът. – Трябва да го пуснеш, добре е и то да участва в дискусията.

– Колко хитро — възразил крокодилът. – Нали веднага щом го пусна, той ще избяга!

– Мислех, че си по-умен – поклатил глава заекът. – Как ще избяга, та нали дори само да опита да го направи и ти ще го убиеш с един удар на мощната си опашка!

– Това е честно – съгласил се крокодилът и пуснал момчето.

Щом момчето се освободило от острезъбата захапка, заекът му извикал: „Бягай!" Момчето успяло да избяга от крокодила. Скоро заекът го настигнал и попитал:

– Не обичаш ли крокодилско месо? Хората от вашето село не заслужават ли вкусна вечеря? Ти не успя да размотаеш мрежите от тялото на крокодила, освободи само устата му. Той остана да лежи там на брега, оплетен в мрежите. Защо не изтичаш до селото, не доведеш хора тук и не направиш истински пир?

Момчето това и направило. Хукнало към селото с всички сили и довело всички мъже до реката. Те носели брадви, тояги и копия и убили крокодила. Кучето на момчето дотичало заедно с него. Но видяло заека, втурнало се към него, хванало го със зъби и го удушило.

Момчето пристигнало твърде късно. Виждайки трупа на заек в зъбите на кучето си, то промълвило:

– Да, все пак крокодилът беше прав. Това е животът, така работи този свят.