В прашните пустинни пасища на Намибия се случва странно явление: мистериозни оголени кръгове земя се появяват изневиделица, остават с години и след това изчезват по причини, които никой досега не е могъл да определи. Съществуват множество хипотези и нито една от тях не е убедителна. Ново изследване на така наречените самодивски пръстени не разкрива мистерията, но дава някои нови любопитни щрихи към информацията за тях.
Малките пръстени престояват средно около 24 години, но големите могат да „съществуват" по 75 години, открива Уолтър Чинкел, биолог от Държавния университет във Флорида.
В Намибия съществуват десетки хиляди самодивски пръстени. Малко след като кръгът се оголи от растителност и се покаже песъчливата червена почва, около него пораства отчетливо по-висока окръжност от трева, която подчертава празното място.
Много малко изследователи са се занимавали със самодивските пръстени, отчасти вероятно и заради огромната им отдалеченост – най-близкото село се намира на 180 километра.
Първото предположение на Чинкел е, че под повърхността на кръговете се крият гнезда на термити-жътвари. Но проверката установява отсъствието на каквито и да е насекоми отдолу. Други обяснения, като разлики в почвените нутриенти или смърт на растенията заради токсични изпарения изпод земята, също не издържат проверката.
Биологът прави голяма крачка в разбирането на самия жизнен цикъл на кръговете. С помощта на служители от резервата в Намибия, сателитни и въздушни снимки, правени между 2004 и 2008 година, Чинкел установява че самодивският пръстен е почти неизменен през целия си „живот". Появява се в почти пълни си размер, в който ще остане до изчезването си и се разраства много бързо след раждането. Най-малките са с размер около 2 метра в диаметър, а най-големите достигат 12 метра в диаметър. Вятърът издухва част от пръстта и кръгът добива вид на слаба падина. Накрая, в някакъв момент растенията се завръщат в кръга и единствено леката хлътналост напомня за някогашния пръстен.
Чинкел установява, че цялостният брой на самодивските кръгове в областта, в която се появяват, е винаги приблизително еднакъв и повечето съществуват между 30 и 60 години. Освен това определил, че кръговете се формират само върху песъчливи почви с малко скали и не се появяват върху менящи се дюни или наносни почви, където пясъкът се овлажнява.
Някои от експериментите на учения са все още в процес, но Чинкел подозира, че кръговете са продукт на някаква странна форма на естествена самоорганизация на растенията.
„Има някои математически модели, базирани на идеята, че растенията могат да придърпват ресурси към себе си, така че това да има позитивно влияние върху конкретното растение, но и негативен ефект върху по-отдалечената фауна", подозира биологът.
Компютърни модели, базирани на тези математически принципи, образуват пейзажи, подобни на полетата със самодивските кръгове в Намибия. Но дори тази хипотеза да е истина, няма обяснение как растенията създават процеса.
Чинкел не се надява мистерията да бъде разрешена скоро, но все пак това е науката, казва той. Ако веднага научавахме отговора, нямаше да е така забавно...
Източник: livescience