Фрагмент от раннохристиянски папирус, според който Иисус е имал жена, разбуни духовете по целия свят. Полярните мнения, от религиозен ентусиазъм до краен скептицизъм, започнаха да заливат общественото пространство. Много учени заклеймиха така нареченото „Евангелие на Иисусовата съпруга" като модерна измама, вдъхновена от хитовия роман на Дан Браун „Шифърът на Леонардо". Други призовават да не се бърза толкова със заключенията.
Какви са аргументите на учените и ще разбере ли светът някога дали този разбиващ всички религиозни догми артефакт е истински?
Фрагментът от папирус с размери на визитна картичка бе намерен от харвардския историк Карън Кинг. Ръкописът е написан на коптски, езика, който говорят ранните християни в Египет и съдържа озадачаваща строфа: „Иисус им каза: Моята жена...". макар началото и краят на всеки ред да липсват, ръкописът може да бъде тълкуван като запис на разговор между Иисус и учениците, в който те казват на Христос: „Мария (Магдалена) не е достойна за теб", а Иисус им отвръща, че неговата жена (вероятно Мария) „...ще бъде способна да бъде негов ученик".
Кинг колебливо датира артефакта от четвърти век и смята, че вероятно е копие от евангелие, написано на гръцки през втори век. Ако е автентичен, ръкописът предполага, че ранните християни са вярвали, че Иисус и Мария Магдалена са били женени.
Въпреки всичко някои учени са установили редица странности. Според неверниците текстът е написан преди не повече от 50 години и още по-вероятно през последното десетилетие. Просто за целта е използвано празно парче древен папирус, с който измамникът лесно може да се сдобие на някой антикварен пазар.
Първо, шрифтът е твърде небрежен. В сравнение с автентични коптски папируси, в които буквите са изписани с варираща плътност, с фини извивки и внимателно положени детайли, в „Евангелието на Иисусовата съпруга" буквите са изградени от груби, прави линии с равна дебелина. В допълнение германският учен, специалист по коптски език Кристиан Аскеланд заявява, че текстът изглежда някак неестествено, сякаш писан от някой с много ограничени познания по езика.
Второ, няколко различни експерти посочват, че в ръкописа не е използван никой от разпространените по онова време средства за писане, които са стилус (римски метален писец) и каламус (египетска тръстикова писалка). Вместо това размазаните букви и някои петна по папируса подсказват, че той е бил надписан с четка за рисуване – едно съвсем неортодоксално средство за този период в Египет. (Други експерти спорят, че писецът може просто да е бил тъп.)
Трето, самото съдържание повдига въпроси. Макар голяма част от ръкописа да е бил откъснат, неговото значение е „твърде лесно" за разшифриране, отбелязва Аскеланд. Според него централното разположение на всички ключови фрази изглежда странно.
Този довод се допълва от твърдението на историка Франсис Уотсън. Той изтъква, че всички откъси от текста с изключение на фразата „моята жена" се срещат и в Евангелието на Тома, което е автентичен коптски текст, открит в Египет през 1945 година. Изразите него просто са били преподредени, за да се сдобият с нов смисъл. Според Уотсън папирусът е дело на съвременен компилатор с ограничени познания по коптски, който е взаимствал готови фрази от древните евангелия.
Отговорите са в мастилото
Не всеки учен е готов да захвърли папируса с лека ръка. „Макар всички тези аргументи да са интересни, не мисля, че са окончателни", казва Пол Дили, изследовател на ранното християнство и на неканоничната коптска литература.
Според теолога Майкъл Пепард нещата може да са много по – прости. На първо време, може авторът на този ръкопис да е имал лош почерк. Колкото до повторението на фразите от Еангелието от Тома, тези изрази са били в много широка употреба и появата им в двата текста е малко, но не и изненадващо съвпадение.
Още повече, има една дума, която не съвпада с употребената със същото значение дума в Евангелието на Тома и не влиза в коптски речници. Това не е случайна, а най-съществената дума в дискусията. Думата за жена, употребена в новооткрития папирус е hime, която е много по-рядка и неразпространена в коптския от популярното аспирирано s-hime, обяснява Пепард. Би било странно един съвременен измамник да използва по-непопулярната дума ако единствената му цел е да грабне вниманието, аргументира се ученият.
Освен това би било много трудно за лъжеца да избели и състари дотолкова папирусa, че да заблуди един от най-уважаваните в света папиролози и директор на Института за изучаване на древния свят Роджър Багнал. Последният пък е потвърдил, че абсорбацията на мастилото в материята, особено в избледнелите и повредени зони, е издържала на проверката. „Трудно е да си представя правдоподобен сценарий, в който някой се влага в подобна степен да фалшифицира нещо такова. Светът наистина не прелива от коварни папиролози", заявява той.
В оспорваната борба между мненията, последна дума за семейния статус на Исус Христос вероятно ще има химията. Химическото съдържание на мастилото на ръкописа ще бъде проведено в Харвардския университет в средата на октомври.
То ще даде и окончателен отговор, защото дори и въглеродното датиране на папируса да докаже, че е автентичен, измамник може сравнително лесно да сдобие с такова и да го надпише. Фалшифицирането на древно мастило би било много по-сложно, но не и невъзможно, отново напомнят неверниците.
Източник:lifeslittlemysteries