Повече от 80 години след смъртта ѝ нейното име отеква като символ, чудо, упование за хората от Югозапада, а и от цяла България. Сляпата светица Преподобна Стойна така и не получава признанието на официалната църква, но това ни най-малко не спира безбройните вярващи в чудесата ѝ да идват в запазената одухотворена стаичка в черквата „Св. Георги" в малкото село Златолист.
Ще тръгнем по пътя на легендата. Ще се заровим в документите, останали от онова време, ще поговорим дълго и незабравимо с хората от онзи край на България, за да отсеем митовете от истината, за да ви разкажем за тази невероятна жена през погледа на разказите, летописите и спомените. Заедно ще се срещнем с невероятните истории на баба Мария – 99-годишната жена, която като момиче е помагала на незрящата Стойна в църквата в Златолист. Ще тръгнем по пътя на многобройните ѝ чудеса – от изцеряването на хора, през пророчествата и дори случаите на левитация. Ще потърсим и мнението на официалната църква за двоякото ѝ отношение към народната светица. Ще поговорим с авторката на книгата за нея „Съвършената" – Неда Антонова, която ще ни разкаже как е създала превърналото се в бестселър четиво. За финал – ще ви предадем някои от пророчествата, които Преподобната завещава на България и нейните хора.
Специално за корицата и темата на Списание 8 художничката Елена Камбурова създаде първия професионален и художествено издържан портрет на Преподобната, който читателите ще получат под формата на плакат - подарък със септемврийския брой на „8"!
Там, близо до Петрич, в село Златолист, по нейно време назовавано Долна Сушица, е сгушена църквата „Свети Георги", където прекарва последните 20 години от живота си Стойна Димитрова. До гроба на отеца, който я е приютил, е и нейният. Хиляди хора минават през храма, кой от любопитство, а повечето от нужда. Чудесата, казват, се случват и днес. За обикновените хора тя е светица. Из Петричкия край още се носят легенди за живота и невероятните неща, сътворени от Стойна: как е примирала и „шетала при Бог", левитирала, докато се моли, и виждала бъдещето, церила нелечими болести, живеела скромно и тихо. Този очерк е за нея, за Преподобната, която и днес ни пази отгоре.
„Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете."
Ванга в разговор
с художника Евгени Велев
Този край на България е обилно напоен с история. Ванга твърди, че Рупите, Златолист и Катунци образуват свещен триъгълник с особено енергийно излъчване. Легендата разказва, че наоколо е погребан един от рицарите кръстоносци, който намерил светия граал. Него ли са търсели през 80-те прелитащите руски хеликоптери и защо веднага след посещението си в Индия през 1987 г. Людмила Живкова пристига в Златолист, не се знае със сигурност, но пък е още една капка в морето от загадъчност, което ще ви погълне на това магично място.
Пристигаме сутринта пред кметството на с. Катунци. Имаме уговорка с кмета Стоян Танушев да ни съдейства и в кабинета му вече ни чака Костадин Костов, който ще се превърне в наш приятел и незаменим помощник. С него потегляме към Златолист, а Катунци ни изпраща като последно кътче цивилизация, преди да хванем черния път към светата обител на Преподобна Стойна. Тук е пазарен ден, кипи търговия, сергиите са отрупани със зехтин, маслини и лакомства.
Наближаваме Златолист. По пътя вдясно остава църквата „Света Петка", малко по-нататък е чешмата с бистра вода. Минаваме край селската кръчма. „Да знаете – казва чичо Костадин, – ако някога църквата „Свети Георги" не е отворена, ключовете са в заведението. Навремето тук беше магазин, 64-а правех ревизия и мина баба Ванга с една волга. Попитах магазинера накъде е тръгнала, а той вика: „Прави панихида на Преподобна Стойна." Постоянно идваше и като се затвори горе в стаичката, само говор се чува... Какво се е говорило, те си знаят."
„Смирена и добра душа е била Стойна, лекувала хората с молитви", продължава чичо Костадин. „Светица си беше, по цяла седмица само с нафоричка изкарваше. Всичко, което ѝ носеха хората за благодарност, на децата го раздаваше. Извисена душа...“