Никой и до днес не е успял да обясни точно и приемливо кой е издълбал тези колосални фигури и какво е предназначението им. Подобни изображения са известни на учените в Египет, Малта, Калифорния, Чили и Боливия. Никои обаче не могат да се сравнят по популярност с тези от платото Наска. Всичките поразяват с огромните си размери, разнообразието си и открай време окрилят човешкото въображение.
Докато прочутите „житни кръгове" родиха точно толкова теории за създаването и предназначението си, колкото и мнения, че са фалшификати, за геоглифите последното е изключено. Името Наска се споменава навсякъде, където и по света да става дума за геоглифи. Затова и пътуването дотам беше сред нашите главни цели в неотдавнашната ни обиколка из Южна Америка.
Платото се намира на 400 км югоизточно от столицата Лима, в изолирана част на пустинята. Беряхме душа по стръмен и безрадостен пустинен терен. Пътувахме часове, а пред очите ни се редяха смайващи със суровата си красота гледки.
Непрекъснати завои. Много от тях – почти на 360 градуса
През това време няколко пъти ту слизахме под 2000 м, ту отново се изкачвахме до около 4500. Автобусът ни лашкаше в различни посоки. Затова си бяхме изработили специален седеж с крака, запънати в противоположни краища, за да не се окажем в един момент под седалките. Алпинистите го наричат „на камина".
За сън не можеше да става и дума... Седяхме откъм пропастта, което ни поставяше в наистина „привилегированото" положение
да гледаме околността като от самолет
за сметка на изживявания страх. Когато най-накрая ни изхвърлиха заедно с раниците на прашно шосе пред насмешливите погледи на няколко зяпачи, вече не знаехме на кой свят сме, но се досещахме, че трябва да сме пристигнали в Наска. Градчето е с население малко над 57 000 души и е напълно лишено от чар.
Останалото за загадъчните линии - четете в Ноемврийския брой на Списание 8.