През пролетта на тази година се навършиха 100 години от смъртта на Адели Юго – дъщерята на великия френски писател Виктор Юго, автор на „Клетниците" и „Парижката света Богородица".
Адели е петото дете в семейството на световноизвестния французин. Нейната история дава повод на психолози и психиатри да дадат името ѝ на синдром, описващ опустошителната и страстна, но, уви, несподелена любов, която преживяват някои дълбоко емоционални личности.
Терминът „Синдром на Адели“, макар и да не е с официален медицински статут в психиатрията, е придобил широка популярност.
Адели Юго е родена през 1830 г. Расте красива и умна, има музикален талант и нееднократно получава предложения за брак от високопоставени мъже. Но сърцето ѝ мълчи и семейството на писателя смята, че най-вероятно тя ще остане стара мома. В четвъртото си десетилетие, по време на морско пътешествие, Адели се запознава с Албърт Пинсън, с нищо незабележим английски офицер. Адели се влюбва в него от пръв поглед - окончателно и безвъзвратно. Това, че англичанинът, слизайки на своето пристанище, изобщо не настоява това запознанство да продължи, не я обезпокоява.
Няколко години след съдбоносната среща с Пинсън Адел изчезва от дома си. Появява се след известно време в Лондон, откъдето праща писмо на родителите си с молба да дадат благословията си за брака ѝ с англичанина.
И така Адели Юго става мадам Адели Пинсън...
Но само в своето въображение.
Защото всъщност мистър Пинсън се отнася към досадната французойка с абсолютно равнодушие. Нито красотата, нито умът, нито многобройните ѝ таланти или пък световната слава на баща ѝ му правят някакво впечатление. Няма никакво намерение да се жени за нея. Той сключва брак с англичанка, с която създават потомство.
Бракът на Албърт не спира Адели. Въобразявайки си, че е жената на живота му, тя го следва по петите навсякъде при пътуванията му из Англия, Канада, Малта, Америка, остров Барбадос. В която и точка на света да го изпращат на служба, вечер, когато излиза от казармата, Пинсън винаги вижда пред себе си бледата изнурена жена, която безмълвно го следва до дома му. А там го чакат нови любовни писма, които Адели бълва всяка свободна минута.
Това продължава около 10 години. Адели не се грижи за външния си вид, изглежда вече ужасно, много често е боса, организмът ѝ е напълно изтощен.
Накрая все пак е открита и върната във Франция, настанена в приют за психично болни, където прекарва остатъка от живота си. Доживява 85 години...
До края Адели се смята за жената на Албърт Пинсън и продължава да му пише писма. Макар вече никой да ни ги доставя на адресата.
Може би ще кажете, че в наше време такава съдбоносна любов е невъзможна и нелепа? Лъжете се. „Делото" на Адели е живо и жертвите на тези пагубни чувства, приличащи на трагична любов, са все повече. Е, в случая с Адели има определени фактори, които са повлияли на патологичната ѝ влюбеност – братът на Виктор Юго е имал психиатрични проблеми, по-голямата ѝ сестра е загинала, освен това се намесва и „романтичното“ възпитание, което формира у девойката нереален идеал за възвишена любов.
Рисковата група на хората, предразположени към „Синдрома на Адели" са изтънчените, нежните душевно, лесно ранимите, чувствителните, романтичните жени и девойки. Не са застраховани и дамите с ниска самооценка, склонните към жертвоготовност.
Ако чувствате, че сте се влюбили несподелено и не ви интересува нищо друго, освен обекта на вашата любов, опитайте се да си вдигнете самооценката, съветват психолозите. Дори да не ви се иска – заемете се с външността си, подновете гардероба си, срещайте се с колкото може повече хора, които изпитват към вас любов и уважение. Помолете ги да ви обяснят защо ви обичат. Изслушайте ги.
Избягвайте общуването с хора, които одобряват маниакалното ви поведение и ви напомнят за вашия възлюбен. Спомняйки си за него (а това няма как да не се случва), не пропускайте да си изброите и недостатъците му. Дори и най-дребните. Според психолозите срещу несподелена любов помага всичко – дори генералното чистене на дома, всяка домакинска работа или служебни задължения. Опитайте да се гмурнете надълбоко в ангажиментите си. И нови срещи с нови хора. Колкото повече – толкова по-добре.