Индира Ганди (19 ноември 1917 г. - 31 октомври 1984 г.) e министър-председател на Индия от 1966 до 1977 и от 1980 до 1984 година. Тя е единствената дъщеря на Джавахарлал Неру, първия министър-председател на Индия и лидер на Индийския национален конгрес (ИНК). Женена за индийския политик и журналист - Фероз Ганди (1913-1960 г.) (няма родствена връзка с Махатма Ганди).
Вторият ѝ мандат като премиер бил изпълнен с конфликти със сикхите, живеещи в щат Пенджаб. Лидерът на сикхите Джарнаил Сингх Бхидранвал обявява „Сикхска независима самоуправляема общност". Сепаратистите поддържат Пакистан в тежкия конфликт между двете страни. През юни 1984 година те превземат светинята на сикхите - „Златният храм" в Амритсар. В отговор индийското правителство провежда военна операция „Синя звезда", при която храмът бива освободен, а около 500 негови защитници - убити.
Отмъщението на сикхите не закъснява — на 31 октомври 1984 година Индира Ганди е убита от собствените си телохранители.
За сутринта на същия ден тя е имала планирана среща, която очаквала с особено удоволствие - телевизионно интервю с известния английски писател, драматург и актьор Питър Устинов.
Ганди дълго се подготвя за срещата, поставя завеси с цвят на шафран, които по нейно мнение трябвало да допълват ефекта на екрана. Решава да свали бронираната жилетка за интервюто, смятайки, че я прави пълна, което по-късно се оказва фатално.
Нека си припомним някои мисли на Индира Ганди, които не губят своята актуалност във времето:
- Опитът ме е научил, че ако хората правят нещо против теб, в крайна сметка това ще ти бъде от полза.
- Не мисля, че мъжете са по-освободени от жените.
- Приличам на птица в тясна клетка – накъдето и да се обърна, крилата ми се удрят в прътове…
- В Индия нито един политик не се е осмелил да обясни на народа, че кравите стават за ядене.
- Истинският път в живота, това е пътят на Истината, Ненасилието и Любовта.
- Историята е най-добрият учител, който има най-лошите ученици.
- Мъченическата смърт не е краят, а едва началото.
- Не можете да си стиснете ръцете, ако сте със свити юмруци.
- Не можем да говорим за свобода там, където хората гладуват.
- Светът е жестоко място за избрани, особено за тези, които могат да чувстват.
- Дядо ми веднъж ми каза, че хората се делят на такива, които работят, и такива, които се кичат с тяхната работа. Той ме съветваше да попадна в първата група. Там конкуренцията е по-малка.
- Няма път към свободата, защото свободата е пътят.