Днес приемаме за нормално да живеем по модерен начин - да караме кола, да снимаме с новия си смартфон, да вечеряме в ресторант. Чак ни е странно да се замислим колко различно е изглеждало ежедневието на бабите и дядовците ни. Но можете ли да си представите, че е възможно да живеете в днешния свят, чието технологично развитие напредва с всеки изминал ден, без да се възползвате от всички екстри и удобства, които той предлага? Живот без телевизия, компютър, без електричество, без цялата съвременна техника, с която сме обградени? Колко от нас биха се върнали десетилетия назад, без да напускат днешния ден, потопявайки се в уникалния свят на амишите - религиозна група, разпространена в 28 американски щата?
Само на няколко километра от големите, шумни, космополитни градове се намират амишките общества, които се разпознават отдалеч и няма с какво да бъдат сбъркани. Въпреки че днес в Европа амишки общности няма, корените им всъщност са именно на стария континент. През XVII век в Швейцария една християнска анабаптистка група, водена от лидера си - Якоб Аман, развива набор от вярвания, които противоречат както на католическата, така и на протестантската църква. Днешните амиши са именно последователите на Аман. Техните предшественици - анабаптистите, са се наричали така, защото отричали кръщението на бебета, според тях то трябвало да бъде само съзнателен избор, направен от възрастен. Тези вярвания принудили анабаптистите да намерят пътя си в Новия свят, тъй като в Европа били неразбирани и преследвани.
Най-лесно ще разпознаете амишите по техния външен вид и стила им на обличане. Женски дрехи са дълги тъмни рокли и забрадка, а мъжете са с тиранти и дълги бради. Тези щрихи символизират амишките ценности - скромност, практичност и посвещаване на християнството. В книгата си „Защо се обличат по този начин?“ Стивън Скот пише: „Облеклото говори… Дрехите на една група от хора издава силата им".
Амишите говорят и английски, и немски диалект, който има някои сходства с езика на няколко немскоезични групи в днешна Европа. Наричат диалекта си пенсилвански немски или пенсилвански холандски. Акцентите и маниерът на говорене варират при различните общности. Например амишите от Индиана говорят на швейцарски диалект, който се различава доста от този на останалите.
Уповавайки се на няколко основни принципа - като например да държат на разстояние външния свят и да предпазват семействата си от него, амишите отказват да шофират и изобщо да притежават автомобили. Едно от най-интересните неща, което привлича милиони туристи всяка година към земите им, са двуколките и четириколките, превърнали се в техен характерен символ. Има ги в различни цветове - черни, сиви, кафяви, бели, жълти. Окраската и стилът на двуколката показва принадлежността и идентичността на собственика.
Не е ли странно да си до такава степен откъснат от модерното? Анди Уйвър от Западен Салем, Охайо разказва: „Радвам се, че не знам всичко, което се случва по света. Някои хора са толкова погълнати от това кой е президент, от политическото злободневие и телевизията. Харесвам близките семейства и простотата, с която сме били отгледани. Обичам конете. Нямам нищо против колите, но ако трябва да избирам между автомобил и моя кон, определено бих предпочел коня".
Чудите се с какво се занимава обществото на амишите? Техните начини за препитание са изключително разнообразни. Едни правят мебели - доста разпространен поминък сред тази група; други са строители, трети се занимават със земеделие.
За амишите успехът не се измерва с пари и известност. За повечето от тях е достатъчно да могат да работят вкъщи и да са със семейството си.
За разлика от модерните американски семейства, често амишите имат 6-7, понякога дори 9 деца. За тях децата са дар от Бога и по тази причина отхвърлят контрацепцията. За амишката култура важни фактори са послушанието и подчинението. На тези две неща родителите се опитват да научат децата си още от малки. Възпитават ги на принципа на Соломоновата притча: „Който жали пръчката си, мрази сина си". Наказанията, дори физически, са позволени и в училище и вкъщи, за да поддържат търсения ред и поведение.
По-голямата част от децата напускат училище след 8-и клас. От една страна смятат, че по-високото образование би насърчило у тях идеи, противоречащи на християнските ценности, освен това амишите най-често са занаятчии и земеделци и им е нужно предимно практическо обучение.
Въпреки своя неприсъщ за XXI век начин на живот, гостите им ги описват като духовити хора с чувство за хумор, които обичат да се забавляват. Докато прекарват време със семействата си, те играят игри, прекарват времето си на открито и организират социални събития. Ловуват, спортуват, играят на карти - също като обикновените хора. Все повече млади момчета и момичета се решават да опитат да водят различен живот и се установяват в големия град. Наскоро нашумя американско телевизионно реалити, което разказва за живота на млади амиши, отделили се от семействата си. За това как се справят с непознати ситуации като работа, първо влюбване, приятелски отношения.
Какво ли бъдеще очаква невероятния и противоречив амишки свят? Дали е застрашен от изчезване заради нежеланието на младите да продължават традициите? Дали амишите ще успеят да запазят нравите, които са градили толкова дълго? Само времето ще покаже…