Жан-Жак Русо (28 юни 1712 г. - 2 юли 1778 г.) е френски философ, педагог, писател и енциклопедист. Автор е на "Допринесъл ли е напредъкът на науката и литературата за упадъка или за подобрението на нравите?", "За произхода и причините на неравенството между хората", "Емил, или За възпитанието", "Изповеди" и др. Привърженик на теорията за естественото право, за връщане към близък до природата живот и за обществен договор. Развива теорията за естественото възпитание.
- Единствено има воля този, който не се нуждае от чужда помощ, за да я прояви; от тук следва, че най-голямото благо не е властта, а свободата. Истински свободният човек иска само това, което може, и прави само това, което му харесва. Ето моя основен принцип. Касае се само да го приложим и върху детството и всички правила на възпитанието ще могат да се извлекат от него…
- Основният принцип, върху който размишлявах във всичките си съчинения, и които развих в последното („Емил или за възпитанието") с пълна яснота, на която съм способен, е, че човек е същество добро по природа, обича справедливостта и реда, че по рождение неговото сърце няма нищо порочно и че първите движения на природата са винаги правилни.
- Спокойно можеш да се наслаждаваш само на това, което можеш да загубиш без огорчение.
- Да обичаш дълбоко, значи да забравиш себе си.
- Мъжете всякога ще бъдат такива, каквито желаят да ги виждат жените, и ако искате от тях душевно величие и добродетел, научете жените да разбират що е добродетел и душевно величие.
- Благодарността е дълг, който трябва да бъде платен, но който никой няма право да очаква.
- Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея.
- Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.
- Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.
- В случая не се касае само да запълним времето им (на децата – бел. ред.), да заякнем тялото им и да ги направим пъргави и издръжливи, а да ги привикнем отрано към дисциплина, равенство, братство и съревнование, като ги накараме да живеят открито пред очите на съгражданите си, чието одобрение те ще се постараят да заслужат.
- Най-щастлив е този, който изпитва най-малко страдание, а най-нещастен е този, който изпитва най-малко радост.
- Не можем да учим децата за опасността от това да лъжат хората, ако не осъзнаваме от своя страна опасността от казване на лъжи на децата.
- Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си.