Георг Вилхелм Фридрих Хегел (27 август 1770 г.- 14 ноември 1831 г.) е прочут мислител. Заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг той е сред изтъкнатите представители на класическия немски идеализъм. Автор е на трудовете „Разликата между Фихтевата и Шелинговата система на философията", „Феноменология на духа", „Науката логика", „Философия на правото". Лекциите му по история на философията, философия на историята и философия на религията са издадени след неговата смърт.
• Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна.
• …Ако волята се хваща само за дреболии, само за безсъдържателни неща, то тя се превръща в твърдоглавие. Това, последното, има само форма на характер, но не и такова съдържание.
• Благодарение на войните се запазва нравственото здраве на народите.
• Бракът е правова любов; при такова определение от последната се изключва всичко, което е преходно в нея, капризно и субективно.
• В религията на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.
• Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.
• Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз" и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.
• Каквото човек прави, такъв е и самият той.
• Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно.
• Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.
• Не това, което е, предизвиква у нас чувство за нетърпение и страдание, а това, което не е такова, каквото трябва да бъде.
• Нищо велико на този свят не се извършва без страст.
• Помощта не бива да се извършва против волята на този, комуто се помага.
• Противоречието е, което движи света напред.
• Само един човек ме разбра; а и той, честно казано, не ме разбра както трябва.
• Сред всички задължения към другите най-първото е правдивостта и в думите, и в делата.
• Сред всички като цяло безнравствени отношения – отношенията към децата като към роби е най-безнравствено.
• Страстната любов и бракът са две различни неща.
• Страхът от грешка е сам по себе си грешка.
• Тайната на щастието се изразява в способността да излизаш извън сферата на собственото "аз".
• Такава празнина, като добро заради самото добро, въобще няма място в живата дейност.
• Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.
• Човекът няма да стане господар на природата, докато не стане господар на самия себе си.
• Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер…