„Пол и характер" е най-известният труд на Ото Вайнингер (3 април 1880 г. - 4 октомври 1903 г.) Вайнингер е австрийски философ от еврейски произход, който се самоубива едва на 23 г. точно преди 103 години. В академичните среди днес Вайнингер е характеризиран като носител на мизогинна (женомразка) и антисемитска философия, но пък философът Лудвиг Витгенщайн и писателят Аугуст Стриндберг смятат, че е гений. В книгата си „Пол и характер" Вайнингер казва, че всички хора са съставени от микс от мъжко и женско (като субстанции) и се опитва да подкрепи научно този свой възглед. Мъжкият аспект е активен, продуктивен, съзнателен и морален, логичен, докато женският е пасивен, непродуктивен, несъзнателен и аморален, алогичен. Списание 8 подбра за вас няколко цитата от книгата на Вайнингер:
- Предполага се, че във всеки индивид има толкова от женския елемент, колкото не му достига от мъжкия.
- Така наречените "познавачи на жените", т.е. хората, които минават за познавачи, в по-голямата си част са „жени".
- Всеки политик се явява до известна степен и народен трибун, а в трибуна лежи елемент на проституцията. В съзнанието за своята власт нито проститутката, нито завоевателят могат да бъдат смутени от каквото и да е. Както и великият трибун, всяка проститутка е уверена, че тя може да ощастливи човека със своите разговори с него.
- Ако мъжът просто се съгласява с думите на жените и не умее да се изкаже по най-добрия начин, този факт не им се харесва и даже ги отблъсква в полово отношение.
- Който убива себе си – убива целия свят. Който убива друг човек, извършва най-тежкото престъпление, тъй като убивайки другия, е убил себе си.
- Най-силно върху жената въздейства мъжката воля.
- Самооценка и нахалство – това са две неща, диаметрално противоположни; тези две понятия в никакъв случай не бива да се смесват. Човек е нахален в такава степен, в каквато е лишен от самооценка. Нахалството се явява средство за насилствено издигане на собственото достойнство по пътя на изкуственото обезценяване на околните хора. То поради това довежда понякога до съзнанието за собственото „аз".
- Човекът е създал дявола, за да може да търси собствените си глупави наклонности някъде извън себе си.
- Обичащият човек търси в любимото същество своята собствена душа.
- Половият акт е единственото, на което жената винаги и навсякъде дава безусловно положителна оценка.
- Всяка жена може по поръчка да се смее, да плаче, да се изчервява. Тя може по поръчка даже да изглежда зле.
- Най-важното условие за връзка между мъж и жена е пълната липса на съперничество.
- Мъжът е формата, жената - материята.
- Една жена придобива ценност в очите на другите жени едва след като се омъжи.
- Възпитанието на жената трябва да бъде изтръгнато от ръцете на жените, а възпитанието на човечеството – от ръцете на майката.
- Великият политик и властелин, особено пък деспотът, чиято власт се свършва заедно с неговия живот, се старае да придаде на своето земно съществуване някаква ценност. Това той постига само чрез свързването на своята власт с нещо извънвременно: кодекс, биография (Юлий Цезар) или с всевъзможни грандиозни просветителски учреждения и колективни научни работи, музеи и колекции, постройки от твърд камък или – най-оригиналното от всичко – създаване или изменяне на календара.
- Освен това неговата мисъл е съсредоточена да запази властта си през целия си живот. За тази цел не е достатъчно да се разменят само договори, които свързват страните, или да се сключват дипломатически бракове, които здраво затвърдяват и съответните родствени отношения. Съобразно с основната идея на подобно стремление трябва да се отстрани всичко, което само със своето съществуване заплашва вечното продължение на тази власт. Така политикът се превръща в завоевател.