Наука21 март 2012
Огнената история на Луната
НАСА показва във видео еволюцията на земния спътник
Ново видео на НАСА разкрива дългата история на нашия спътник, показвайки как се е появил добре познатият ни лунен пейзаж. Релефът, който виждаме всяка вечер, е изникнал под обстрела на множество астероиди и пламтящи потоци магма.
Луната се ражда когато огромен обект с размера на Марс се удря в Земята преди около 4,5 милиарда години. Сблъсъкът предизвиква фонтан от материя в космоса, която за около век се сраства до получаването на кръглото тяло на Луната. Скоро след появата си нашата най-близка съседка е изключително гореща и изцяло покрита с океан от магма.
Когато изстива, младата Луна придобива сравнително гладка повърхност. Но това неопетнено лице не се задържа много дълго. Ранната Слънчева система изобилства от огромни скални късове, които се носят между новообразуваните планети. Преди около 4,3 милиарда години едно от тези летящи парчета се сблъсква с лунния южен полюс, създавайки басейна Ейткън, един от най-големите ударни кратери в Слънчевата система.
Кратерът на Южния полюс на Луната е с диаметър 2500 километра и дълбочина 13 километра, т.е. достатъчно голям да погълне целия Индийски субконтинент заедно с връх Еверест, като го скрие напълно от поглед. Както показва видеото, сблъсъкът е изстрелял огромни количества материя, причинявайки огнен дъжд върху лунната повърхност.
Това събитие е последвано от милиони години тежки бомбардировки по Луната с останки от формирането на Слънчевата система. Това създава няколко от първите басейни на Луната, като например Мар Нектарис, който се вижда долу в дясно на лунното „лице" нощем (някога астрономите ся вярвали, че това море (мар – море от латински) действително съдържа вода).
След това, около 3,8 милиарда години назад във времето, множеството удари предизвикват период на вулканизъм на земния спътник. Лава залива цялата повърхност на Луната, издълбавайки още повече вдлъбнатини и създавайки познатите тъмни петна върху видимата от Земята страна. След успокояването на вулканичната активност, Луната продължава да понася по-слаби влияния. Повърхността й потъмнява от слънчевия вятър, като на някои места става черна.
Накрая Луната навлиза в последната си фаза на формиране, която продължава допреди около милиард години. Последните останали парчета от образуването на Слънчевата система продължават да се стоварват върху повърхността й, обсипвайки я с кратери.
Нови кратери все още се появяват по повърхността на Луната. Малки метеорити издълбават едносантиметрови дупки всяка минута, а всеки месец се появява по един нов кратер, широк около метър.
Луната е уникално космическо тяло и освен това е единственото освен Земята, чиято история познаваме с такава точност и подробности. Учените определят относителната възраст на различните характеристики на нашия спътник чрез изследване на пластовете и радиовъглеродно датиране на проби, взети от повърхността й.
Изследователите от НАСА се надяват да могат да изградят и историята на Марс в обозримото бъдеще, благодарение на сондите, изпратени да донесат проби от Червената планета.
А ето и всичко, за което говорихме досега, нагледно изобразено от НАСА: