100 невероятни космически снимки от „Хъбъл“

(Тук вижте първата част)

„Земята е много малка сцена от космическата арена. Помислете за безкрайните жестокости, които си причиняват едни на други обитателите на едва различими пиксели, колко често е тяхното неразбирателство, колко нетърпеливи са те да се избиват помежду си, колко пламенна е тяхната омраза. Помислете за реките от кръв, пролети от генерали и императори в името на славата и величието да се превърнат в монументални господари на част от една точица.

Нашите пози, въображаема значимост, заблудата, че имаме някаква привилегирована позиция във Вселената, са оспорени от тази бледа светлина. Нашата планета е самотна прашинка в големия космически мрак. В нашата неизвестност, в цялата тази необятност, няма и намек, че помощ ще дойде от другаде, за да ни спаси от самите нас.

Земята е единственият познат свят, на който има живот. Никъде другаде поне в близко бъдеще не можем да мигрираме. Да посетим - да, но да се установим - още не. Независимо дали ни харесва, за момента Земята е единственият наш дом.

Астрономията, казват, е смирено и градивно преживяване. Няма по-добра демонстрация на глупостта на човешката самонадеяност от този далечен образ на нашия мъничък свят. За мен той изтъква нашата отговорност да се отнасяме по-любезно едни към други и да запазим и обичаме бледата синя точица, единствения дом, който някога сме имали."

Карл Саган

Нови звезди