Усмивка и намръщване означават едно и също навсякъде – или поне така твърдят мнозинството от антрополозите и еволюционните психолози, които повече от век поддържат теорията, че всички хора изразяват базовите си емоции по един и същи начин. Но едно ново изследване показва, че лицевите изражения вероятно не са универсални и културата ни силно влияе върху начина, по който изразяваме, а и тълкуваме емоциите.
Хипотезата, че лицевите мимики носят едно и също послание по цялата Земя, принадлежи на бащата на еволюционната теория - Чарлз Дарвин. През 1872 година прочутият естествоизпитател идентифицира шест базови емоционални състояния: щастие, изненада, страх, отвращение, ярост и тъга. Ако израженията на лицето бяха само културно обусловени и предавани през поколенията чрез имитация, то техните значения биха се променили през хилядолетията, казва Дарвин. Дългогодишните му изследвания и кореспонденция с учени от целия свят потвърждават неговата идея, че всички съвременни човеци имат еднакъв комплект от основни емоции със съответно еднакви лицеви изражения. Това е част от генетичното ни наследство, усмивките и намръщването са биологически, а не културен феномен, казва Дарвин.
Но според Рейчъл Джак, психолог в Гласгоуския университет, съществува една фундаментална грешка в изследването на лицевите мимики още от самото начало. Всички учени използват шестте базови изражения на Дарвин като основа и все пак те са идентифицирани от западноевропейски бели индивиди, които изследват други западноевропейски бели индивиди. Фактът, че субекти с друг произход разпознават основната шестица от емоции е използван като потвърждение за универсалността на тази хипотеза. Но ако незападноевропейските култури има други базисни емоции, които стоят зад техните изражения? Мимиките на техните лица може да са подобни на тези на белите, но да съществуват разлики в значението им.
За да тестват универсалността на дарвиновите шест базови емоции, Джак и колегите й създават 4800 различни изражения на виртуални лица. Израженията са всевъзможни, генерирани от компютърна програма, като половината са показани върху лице от бялата раса, а другата половина върху лице от Източна Азия.
Половината от участниците в експеримента са търсени специално – това са наскоро пристигнали емигранти от Източна Азия, прекарали минимално малко време под влиянието на западната култура. Останалите са западни представители на бялата раса. Ако Дарвиновата теория е универсална, то резултатите на двете групи би трябвало да са идентични.
Но не това показват резултатите – контролната „бяла" група разпознава шестте основни емоции зад съответните им изражения, но хората от Източна Азия виждат лицата по друг начин. Усмивката е еднаква за всички, но не и останалите категории.
Изследователите заключват, че всяка култура има фундаментални изражения, но те не са задължително споделени от другите култури. За източноазиатците Джак твърди, че лицевите мимики са изградени на база други базови емоции като срам, гордост и вина.
Изследването повдига въпроси пред някои вече утвърдени дейности, базирани на дарвиновата хипотеза. Например затрудненията при разпознаване на изражения се използва при диагностициране на умствени заболявания. Или пък милионите долари, които се харчат всяка година за охранителни обучения и системи, които могат да прочетат емоцията на нечие лице. Но ако тези лица принадлежат на хора от други култури, техните чувства и намерения могат да останат неразбрани или прикрити.
Източник: sciencemag