Поне веднъж сме се замисляли какво ли вижда домашното ни коте. Как възприема света около себе си? Артистът Николай Лам е решил да хвърли малко светлина по този въпрос. С помощта на трима експерти той прави снимки, които показват как виждат котките.
Основната разлика в зрението на котките и хората е в ретината. Черната тъкан се намира в задната част на окото и съдържа фоторецепторите, които отговарят за това, което виждаме. С други думи - черната част на окото. В нея има два вида рецептори -пръчици и конуси. Пръчиците отговарят за периферното и нощното зрение, а конусите -за разпознаването на цветовете. Котките и кучетата имат повече от пръчиците и затова се ориентират много добре в тъмното, а и е доста трудно да ги изненадаме отстрани. Хората имат повече конуси, за това сме така добри в определянето на цветовете.
Николай Лам е направил снимки, които хипотетично показват разликата в двата вида зрение.
Една от разликите, на възприятията е това, че котките имат 200-градусово зрение, за разлика от нашето 180-градусово.
Хората виждат по-добре в перспектива. За да може котка да фокусира добре обект, тя трябва да се намира най-малко на 20 метра, за разлика от нас - можем да фокусираме на 200 метра и повече.
Известна заблуда е, че котките са далтонисти. Ние имаме рецептори, които познават 3 цвята: зелено, червено и синьо, а от смесването им се получават всички светлосенки и нюанси. Котките имат подобни рецептори, но те не разпознават добре червените цветове. Не могат да се насладят на богатството от цветове на природните картини.
Но за това пък, котките имат перфектно нощно зрение. Това е така заради многото рецептори пръчици, които им позволяват да виждат много добре в затъмнени условия. На една котка ѝ е нужна около 1/6 от светлината, необходимана човек, за да вижда добре.