Звучи странно и на пръв поглед дори шеговито, но е истина: рояци калинки нападат домове. Неколцина читатели – от Търновско и от София, се свързаха със Списание 8 с въпроса защо тази година има толкова много от обичаните у нас насекоми. И се оказва, че всъщност виждат един не чак толкова симпатичен вариант на добре познатите червени летящи животинки.
Свикнали сме да виждаме калинки през лятото, когато е топло. А дойде ли есен, те се изпокриват на топло в хралупи и пукнатини. Но от няколко години нещата са по-различни. През септември и октомври из Европа започват да летят червени ята. И то не какви да е калинки, а... алигатори. Така, макар и неправилно, наричат азиатския вид, донесен в Европа и САЩ с цел растителна защита. Азиатската Harmonia axyridis носи също имената арлекинова калинка или просто... хармония.
Името алигатор, с което стана популярна, не е съвсем правилно, обяснява проф. Пламен Калушков, специалист по екология и опазване на екосистемите от БАН.
Названието е заради подобния външен вид на нейните ларви, но това важи и за останалите видове.
МЪНИК ПЪТНИК
Историческото пътуване на това мъниче започва през 1916 г., когато за първи път в САЩ се внася този вид калинка с цел борба с вредителите по растенията. В началото опитите за разселване не били успешни – наоколо нямало и следа от пуснатите арлекиновци. Трябва да мине повече от половин век, за да дойдат 80-те години. В края на десетилетието настъпва истински бум. Според учения обаче това не са пренесените отгледани във ферми, а много по-адаптивни диви калинки, дошли с помощта на все по-активния транспорт от Изтока.
В Европа хармония започва преселението си от Франция. През 1995 г. там са внесени първите „мисионери", но в началото нищо не се получава. След няколко години са забелязани, но не където са пуснати, а доста по на изток. Оттогава калинката се „мести" с около 300 км на година, като все я тегли на изток. Така идва 2009 г., когато първите арлекиновски туристи са в България.
КРОКОДИЛЧЕ
Разликите между този нов вид и типичната родна калинка са най-силно изразени в ларвите, както и в окраската. „Отрочетата" на госта не само се наричат алигатори и приличат на такива, но и се държат по подобен начин. Те са доста по-агресивни от нашенските и щом свърши обичайната храна, налитат на себеподобни.
Това е често срещано явление при калинките, разликата е, че другите ларви не могат да се противопоставят на алигаторските заради физическо предимство. Друго голямо тяхно преимущество е, че в тялото си имат много по-силни алкалоидни сокове, които ги правят още по-неприятно ястие за естествените врагове в сравнение с тукашните видове.
ХАРМОНИЯ
Естественият вид за нашите земи – седемточковата калинка, има точно толкова на „гърба" си, докато хармония се среща в най-различни окраски. Цветът є се променя с възрастта, като младите са оранжеви и с времето стават червени. Има ги без черни точки, но и с цели 19 такива.
Разбира се, нищо не е само черно или бяло, особено калинката – от една страна, азиатският гост е полезен за реколтата, защото яде листни и щитоносни въшки. Тя си е все така приятна малка буболечка, която да попитате къде ще се ожените и шансът да ви покаже мястото е точно толкова голям, колкото и на нашенската. Някои земеделци обаче я смятат за вредна, защото хармониите освен въшки похапват плодови сокове, с които се запасяват за зимата. За да го направят обаче, пробиват плодовете и те загниват.
От САЩ идват сведения, че тези калинки развалят виното, защото, когато започне гроздоберът, те са напъплили сочните гроздове и попадат в машините за събиране, а след това и в казаните. Там малките животинки използват единствената си защитна реакция – да изпускат алкалоидните сокове, с които отблъскват хищниците. Веществата имат силна горчива миризма и вкус.
ДОМОШАР
За България основните заплахи са 3, обобщава проф. Калушков. Освен че цапа домовете ни, навлизайки в големи количества, и не помага за повече плодове, гостът може да заличи разнообразието от нашенски видове. Все още учените нямат единно становище по този въпрос, предстои много допълнителна работа, преди да обявим арлекино за враг в България.
Може би избързахме с притесненията и защото гостенките са пред очите ни много по-често от нашите калинки. Арлекино наистина обича да си стои вкъщи - предпочита уюта на прозорците, цепнатините и одеялата в домовете пред дивата природа. А стане ли топло, тя се събужда и тръгва да търси храна, като неочаквано плъзва из цялата къща. Но пък нали уж сме известни с гостоприемство, а и далечният пътешественик определено не ни мисли нещо лошо...