През зимните месеци в много японски градини „поникват“ странни конични структури, които се издигат над дърветата като корона. Те се наричат юкицури или "снежни презрамки" и тяхната цел е да защитават клоните на дървета и храстите от смачкване под тежестта на снега.
Има различни начини за изграждането на юкицури, но най-често срещаната техника включва издигането на дълги бамбукови пръти в близост до ствола на дървото, а след това спускане на въжета от върха на пръта, които да бъдат прикрепени към клоните. Въжетата предпазват клоните от провисване и в крайна сметка – от счупване под тежестта на снега, който се натрупва отгоре им. Около 800 въжета могат да бъдат използвани само за едно дърво.
Подобно на много други произведения на японското майсторство юкицури е комбинация от функционалност и красота. Въжетата се спускат косо от върха на равни интервали като лъчи, които опасват дърветата, а дължината им съвпада перфектно с върховете на клоните. През нощта някои градини поставят лампи под дърветата, които хвърлят светлина нагоре по клоните и върху въжетата, подчертавайки дебелите нишки. С падащия наоколо сняг гледката става особено красива.
Има различни начини за изграждането на юкицури, но най-често срещаната техника включва издигането на дълги бамбукови пръти в близост до ствола на дървото, а след това спускане на въжета от върха на пръта, които да бъдат прикрепени към клоните. Въжетата предпазват клоните от провисване и в крайна сметка – от счупване под тежестта на снега, който се натрупва отгоре им. Около 800 въжета могат да бъдат използвани само за едно дърво.
Подобно на много други произведения на японското майсторство юкицури е комбинация от функционалност и красота. Въжетата се спускат косо от върха на равни интервали като лъчи, които опасват дърветата, а дължината им съвпада перфектно с върховете на клоните. През нощта някои градини поставят лампи под дърветата, които хвърлят светлина нагоре по клоните и върху въжетата, подчертавайки дебелите нишки. С падащия наоколо сняг гледката става особено красива.
Въпреки че точният произход на юкицури не е известен, смята се, че практиката е започнала през периода Едо (1603-1868 г.). Общоприето е, че земеделските производители в Северен Хоншу започнали практиката, за да защитят ябълковите дървета от прекалено натягане под тежестта на ябълките и ранния сняг. През епохата Мейджи естетиката се слива с функционалността, за да създадат днешния емблематичния образ на дървета, обвити с лъчи от въжета.
Въпреки че снегът в Токио вече е рядкост, юкицури все още се издигат като знак за идването на зимата. Процесът по поставяне на въжетата започва в началото на ноември и отнема около месец. Установките се поддържат до началото на март, когато снегът се стопява.
