Клишето нарича кучето най-добрия приятел на човека. Ако се замислим малко повече обаче, ще ни стане ясно, че ако има животно, заслужаващо тази гръмка длъжност, несъмнено става дума за пчелата. Клишето за нея пък е колко е работлива. Е, това няма как да се оспори. Малкото жилещо хвъркато не само се грижи за това да ни доставя най-полезната и единствената храна, която не се разваля – меда, но и неусетно с опрашването помага на хиляди растителни видове да продължат да съществуват. Имаме какво да научим и от социалното устройство и прекрасния начин, по който си взаимодействат десетките хиляди пчели в едно семейство.
Дотук с идиличното начало. Може би сте чували, че в много краища на света вече се говори за един изключително сериозен проблем – изчезването на пчелите. На хиляди места по планетата кошерите изведнъж остават празни. За щастие, за момента у нас този проблем не е толкова сериозен, но съвсем не значи, че трябва да го подценяваме. Защото, според Айнщайн човечеството ще просъществува едва 4 години, след като загине последната пчела, а мнозина цитират прогнозата на пророчицата Ванга, че един ден „ще дойде време, пчелите ще изчезнат, а млякото ще стане отровно".
Стопанин на 80 хиляди животни. Такъв е всеки, който притежава поне един пчелен кошер. И всяка пчеличка има нужда от внимание, за да изживее нормално живота си и да си свърши работата. Разбира се, достатъчно дълго време те са се справяли сами, без никаква помощ от човеците. Пчелите са изключително древни, а
запечатаните в кехлибар видове от периода креда
са с доста сходно устройство като днешните си наследници. Жужащите приятели са преживели какви ли не катаклизми – ледниковите периоди, промените в климата... до днес, когато във все повече части на света се говори за тяхното изчезване. А то е повече от мистериозно. Достатъчно е да кажем, че учените са съставили списък от
цели 30 възможни причини за явлението
Което показва ясно, че всъщност нищо не е ясно.
Ясно е обаче, че всичко започва от САЩ през 2006 г., където явлението се наблюдава за първи път. В много от щатите измират до 80% от пчелите. Обикновено те са в силните кошери, които имат здраво семейство и произвеждат най-много мед. Както си работят, един ден просто изчезват безследно, оставяйки непокътнати запасите си от мед. Кошерът остава абсолютно празен, в него дори не влизат животинките от съседните – истинска изненада, понеже пчелите обичат да крадат от чуждите складове.
Рядко проблемът се прехвърля на съседните кошери.
Обикновено загиването на пчелното семейство е свързано със загуба на майката или някаква болест. Когато има недостиг на храна, пчелите се набиват в самите килийки и там умират, или пък остават на дъното като купчинка. Но не могат да изчезнат ей така.
За щастие през последните години темпото като че ли се забавя. Но въпреки това случаи на масово измиране продължават да се регистрират най-вече в голяма част от САЩ, в Канада, а вече и в Европа, макар и по-слабо – най-вече във Франция и Испания. По данни на Сдружението за биологично пчеларство
за проблема може да се говори и у нас
снимка Димитър Йорданов
Въпреки липсата на ясна статистика има данни, че това се случва основно в Добруджа и северната част на Черноморието. Тази година имало сериозни напускания в Северозападна България и Кюстендилско.
Списъкът с възможните причини, предлагани от различни учени, както стана ясно, е много дълъг. Почти всички възможни обяснения обаче вече са отречени. Но логично е да се смята, че по някакъв начин за това е виновен човекът. От една страна, широкото използване на химикали в земеделието със сигурност не е полезно за летящите ни приятели. А и очевидно е, че най-засегнати са регионите, където пчеларството е най-форсирано. В САЩ например практиката на подвижното пчеларство включва кошерите да се транспортират през годината от най-северните до най-южните точки на страната, така че да
дават по 6-7 и повече реколти вместо 1 годишно
Никой не би могъл да знае как се отразява това на пчелите и на гените им в дългосрочен план. Други пък са склонни да обвиняват вълните на мобилните телефони. Само преди две седмици обаче излезе доклад на специална група към Европейската комисия, че проблемът няма връзка нито с джиесемите, нито с генномодифицираните организми.
Проблемът всъщност е, че докато не се знае ясно причината, няма как да се вземат и сериозни мерки. Вероятно след като толкова дълго време обяснение не е намерено, става дума за комплекс от фактори. Много са учените, убедени, че проблемът изобщо не съществува, а става дума за грешки на отделните пчелари. Сред традиционните бичове в тази област е болестта вороатоза. Предизвиква се от малки акари, които не могат да бъдат унищожени напълно, а само ограничавани с изкуствени или натурални препарати. Ето един достатъчно многообразен източник на съмнение дали виновна е лошата грижа, или наистина има мистерия с изчезването на пчелите.
Оптимизъм дава фактът, че през 40-те и 50-те години на ХХ век е имало масови измирания на отделни континенти и е твърде възможно да става дума за естествени цикли, които не познаваме достатъчно.
Медът и другите продукти далеч не са единственото, с което пчелите ни помагат. Според различни изследвания между 10 и 100 пъти по-голямо е значението им за опрашването на културните растения. Отсъствието им би повлияло фатално върху биоразнообразието и продуктивността на основни растения като слънчоглед, рапица, овощни дръвчета.
Но за да не остане само горчивият привкус на проблема, искаме да ви разкажем още някои интересни неща от живота на пчелите. Най-малкото, защото има доста области, в които можем да се поучим от тях.
Семейството им включва три различни типа индивиди – майка, търтеи и работнички. Младата майка снася всеки ден яйца с по-голям обем от собственото є тегло.
За да може да става това, работничките непрестанно є осигуряват т.нар. маточно млечице, което е малко по-различно от пчелното, с което се изхранват ларвите. Анатомичното є устройство е същото, като на останалите пчели, но има много по-развити яйчни тръбички. Тя също има жило, което използва само в битките си с други майки за царската корона на някой кошер.
Най-важните й задачи са две – освен да снася непрестанно яйца и да захранва по този начин семейството, тя отделя уникална миризма, по която пчелите разпознават дома.
Докато е млада, бъдещата царица на дома се захранва по специален начин. Изчаква
слънчев ден, в който да се отправи на най-важния си полет
снимка Dreamstime
Избира температура 20-25 градуса, като в радиус до 15 километра от дома търси сборище на мъжкари. Само това чакат и търтеите, които оправдават факта, че са се превърнали в нарицателно. Защото наистина не вършат нищо освен едно, без което обаче семейството не би могло да се състои. Да оплодят пчелата майка. Което става доста грубо и меко казано нелицеприятно. През полета в бащи на бъдещите пчели се превръщат между 8 и 10 търтея.
С което доброволно слагат край на живота си, тъй като по време на бурния секс губят копулативните си органи и са обречени. А следващият мъжкар с помощта на специално „апаратче" „почиства" останките от органите на предшественика, преди да даде своя принос.
Търтеите никога не избират свои сестри от същото семейство, което е гаранция за генетичното многообразие. Интересно е още, че ги приемат без проблем на гости в съседните кошери, което пък си има и минус – много често по този начин се разнасят болестите. След като в края на сезона храната намалее, семейството постепенно изтиква търтеите към края на кошера и в един момент ги „изхвърля на улицата".
Както и човешките си еквиваленти, търтеите обичат да се събират на сборища, в които, докато обсъждат клюките, очакват прелета на младата красавица. Те са от различни семейства и понякога става истинско стъргало – събират се
до 10 хиляди жадни за любов младежи от десетки семейства
Обикновено майката снася от януари до октомври, като скоростта зависи от младостта є и от това колко я захранват работничките. Ако внезапно загине, пчелите веднага правят нужното, за да си създадат нова, а ако не успеят да го сторят навреме, семейството е обречено да изчезне или да се присъедини към друго.
Търтеите са ощетени в още една област – излюпват се от неоплодени яйца, тоест нямат баща, а само майка и дядо. Плюсът, който получават, е, че от тях зависят три четвърти от генетичните качества на наследниците.
21 дни отнема формирането на пчелата работничка. Цветът є се различава леко при отделните породи. Благодарение на многобройните фасетки, които изграждат двете им сложни очи,
различават някои цветове
- жълто, бяло, синьо и дори ултравиолетово. Само работничката има органа медово стомахче, в което носи събраното до кошера. Така или иначе, полезните свойства и приложенията на меда и пчелните продукти са толкова много, че ще се наложи да ви ги разкажем друг път...
Димо Димов, председател
на Сдружението за биологично пчеларство:
Само с биоподход ще ги спасим
- Г-н Димов, пчеларството е професия, при която така или иначе трябва да се спазват природните правила. Какво точно отличава биологичния подход в случая?
- През 2010 г. нашето сдружение направи първата световна конференция по биопчеларство с гости от 4 континента. Основната констатация беше, че именно това е алтернативата за следващите десетилетия, за да могат да се избегнат явления като изчезването на пчелите.
За биологично пчеларство, първо, продуктите трябва да бъдат гарантирано чисти – не да им се правят стотици анализи, а да са произведени при точните условия. Второ, трябва да се намери баланс как пчеларството да е не само резултатно, но и достатъчно добро за самите пчели. Затова най-важно е да се избират райони с преобладаващо дива растителност, без интензивно селско стопанство – у нас има достатъчно такива. Третото е периодично да се пречиства пчелният восък в кошера, защото иначе натрупва в себе си всички вредни мастноразтворими вещества от селското стопанство. Последно, но много важно е да не се използват синтетични лекарствени препарати, а такива, които естествено са влияели върху живота на пчелите в продължение на векове. Това са органични киселини – млечна, оцетна, оксалова, мравчена, а могат да бъдат и етерични масла, извлечени от лавандула, липа, риган, мащерка...
- А има ли значение и преработката?
- Разбира се, при това много голямо. Логично, тя трябва да е съобразена с всички хигиенни изисквания, за да не се получи вторично замърсяване на меда, след като пчелите са го събрали. Тук ролята е изцяло на човека. Най-добре е, когато има директна връзка между производителя и клиента. Всяка преработка на пчелните продукти и особено на меда влошава качеството му. Такива са затоплянето и филтрирането, дори самият контакт с всички апаратури, през които преминава, и центрофугирането. Той вече не е същият жив продукт, като в момента на излизане. Така или иначе, медът е безвреден от всякаква гледна точка – дори да е обработван, губи част от качествата си, но не може да е вреден.
- От какво зависи дали ще ни жилят пчелите?
- По принцип го прави само в краен случай, дори да я притиснеш, няма да те ужили, стига да не е жестоко. Но често ние, хората, сами ги настройваме срещу нас. Миналата година например мнозина се оплакваха от непредизвикана агресия. Оказа се, че причината са репелентите, с които са напръскани насажденията от рапица. Те отблъскват пчелите, озлобяват ги, защото не могат да се нахранят и започват да жилят всичко, което срещнат наоколо.
Пчеларите Ангелина и Душан Драгович:
Единствената професия, от която си облизваш пръстите
Единствените животни, за чиято храна не трябва да се притесняваш. Единствената професия, след която не си миеш ръцете, а си ги облизваш. Тези два аргумента се оказали достатъчни, за да се реши младото семейство на Ангелина и Душан Драгович да се насочи към пчеларството. Изрекъл ги бащата на Анджи, като освен това обяснил и другите предимства – става дума за чиста, красива, природна професия. Така те се превърнали в едни от малкото млади хора у нас, които се занимават с пчеларството. Все повече се запалвали по идеята, научавайки нови и нови интересни факти за самите животинки.
Днес,
година и половина по-късно, двамата
имат 70 кошера край видинското село Каниц
и са изключително доволни от решението си. Превърнали са околното пространство в природно островче, тази година ще садят и бадеми. Районът е много подходящ, защото наблизо няма интензивно земеделие и пчеларите са доста.
Защо с тази професия се захващат толкова малко млади хора? „Може би защото от това трудно се печели или пък просто се ориентират към ученето. Приятелите ми много се учудват, като им кажа какво съм избрала. Всеки си мисли, че трябва да е изучил нещо, за да е осигурен и не се замисля, че има друг вариант", размишлява Анджи.
Въпреки това тя е категорична, че от пчеларство човек може да се издържа. Годишно от един кошер могат да се получат до 50 кг мед, като изкупната цена на едро започва от 4-5 лева.
Интересно е как започва всичко, разказват младите пчелари. По-лесно е приятел от професията да ти даде майка с рояче.
Другият вариант е да намериш диви пчели,
важното е да са в период на роева треска, когато търсят ново място за заселване.
След това се продължава кошер по кошер, като напускането на новия рояк се стимулира по естествен път. Много важно е да се уцели точният момент.
Двамата са убедени, че неприятни грижи за пчелите няма. Единствените лоши моменти са ужилванията. За да не се случват, трябва да работиш внимателно, а също и да си абсолютно чист, без химически миризми.
Цяла зима пчеларите нямат задължения. Кошерите се зазимяват в края на август или септември. С идването на пролетта започва стесняване и затопляне на гнездото, за да се вдигне температурата. Майката снася повече, семейството се разширява, за да започне граденето на восъчните пити.
Когато семейството заякне, вече се слагат магазините, в които се събира медът, и пчелите запретват ръкави.
Битката на Анджи и Душан с вредителите засега не е трудна, тъй като вороатозата не е често срещана в този регион. Срещу мишките през зимата кошерите се вдигат на дървени стойки, намазани с грес, така че да не се качват мравки. За осите правят капани – шише, пълно с вода, захар и оцет – киселата течност отблъсква пчелите, но не и братовчедите им.
Истинска напаст са стършелите,
които дебнат връщащите се от полето пълни с мед пчели и безпощадно ги изяждат.
Младите ентусиасти не са чували някой от колегите им да е бил сполетян от проблема с напускане на пчелите. Когато видят, че някое семейство е по-слабо, те обикновено го събират със съседното.