В Януарския брой на Списание 8 ви представяме необикновения живот на колоритния народ на будистките дарди през погледа на двама българи. Обещахме ви видео, което да ви разкаже още за тези необикновени хора. Представяме ви го с благодарност към авторите Александър Богданов и Пролетина Робова.
Александър Богданов е докторант по индология и хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски". Изследва староиндийската литература, особено интересни за него са традиционните общности в Индия. Увлечението по фотографията му помага да документира в снимки, видео и аудио автентичните местни традиции.
Пролетина Робова е психолог, в момента завършва магистратура по индология в СУ. Интересува се от традиционните шамански практики, състоянията на съзнанието по време на ритуала, от фолклор. Двамата организират пътуванията си с финансовата помощ на Индологическа фондация „Изток-Запад" и подкрепата на „ФотоСинтезис".
Само 2000 души на границата между Индия и Пакистан. Между будизма и исляма. Между въображението и реалността. Между миналото и бъдещето. Това са будистките дарди от Западните Хималаи. Една почти непокътната общност с уникалните си вярвания, която обаче съвсем скоро ще се претопи в унифицираното световно море.
Александър Богданов и Пролетина Робова прекарват сред дардите няколко месеца през последните 3 години. Успяват да уловят през обектива на фотоапарата, видеокамерата и собствените си сетива неповторимия колорит на трите селца, приютили този цветен народ. Имаме късмета да ни разкажат безбройните си интересни истории.
Дардите коренно се отличават по антропологични белези и култура от останалите народи в региона. Имат свой собствен език, който не се говори никъде другаде. Макар че преди два века са възприели будизма, те и до днес пазят много от някогашните си вярвания и ритуали.
Останалите местни ги наричат брокпа - ще рече планинци. Отделянето на Пакистан от Индия оставило някои отвъд границата, те приели исляма и постепенно традициите им западнали.
До средата на 70-те години на ХХ век тази част е почти откъсната от света. Постепенно се отваря за туристи, които донасят със себе си модерността.
За щастие много от автентичните традиции все още се пазят – огънят на древната култура тлее с последните по-възрастни дарди. Уви, един ден ще угасне, защото младите не могат и не искат да поемат грижата за него. Със залязващото поколение ще си отидат много от техните вярвания, песни и ритуали.
Именно улавянето на пламъка си поставят за цел Александър и Пролетина, когато се отправят към трите селца. Следобедът, в който се озовават за първи път при дардите, ги посреща повече от красиво – навсякъде има дървета, повечето кайсиеви. Отрупани с най-сладките кайсии, които са вкусвали някога.
Повечето туристи стоят тук само ден, но двамата решават, че мястото ги привлича. Оттогава се връщат и връщат при домакините си, а пътуванията се превръщат в цял проект. Може би българите са първите учени, които систематично започват да документират техните обичаи, песни, празници, ритуали, които след някоя година няма да има кой да изпълнява.
В особената култура на дардите над всичко са пъстрите цветя, които са навсякъде – по дворовете, в къщите, а най-вече – върху традиционните им шапки. Дори повечето им песни са за цветя – жените от селото ги пращат на пастирите, а пък те връщат други. Дали обаче скоро цветята от носиите няма да бъдат заменени с пластмасови?...
Брокпа са индоарийци – чертите им приличат на средиземноморските и нямат нищо общо с доста по-смуглите народи наоколо. Много са легендите за тях – например, че са потомци на останалите в района военачалници на Александър Македонски. Друга гласи, че заради славата им на чисти арийци по времето на Хитлер тук били изпращани немски жени. И двете според българите са далеч от действителността.
Всичко по темата, заедно с уникалните снимки на Александър и Пролетина можете да намерите в Януарския брой на Списание 8.