Новата книга на Питър Робъртс и Шели Еванс "Книга на гъбите" тежи няколко килограма и е пълна с гъби. Но не буквално - чрез красивите си фотографии и любопитни описания тя може да събуди интереса на всеки към странния свят на тези видове.
Книгата описва 600 разновидности гъби, като всяка е придружена от интересно описание, включително географско разположение, хабитат, ядливост (на скала от вкусна до неособено приятна и отровна). Можем да научим и още - например, че отровната млечница често е била запичана и прибавяна към кафето в Норвегия, макар и никой да не знае точно защо.
Ето още няколко чудновати вида:
Младите гъби Копринус (Coprinus comatus) могат да се ядат, а с остаряването започват да произвеждат черна течност, която е била използвана за мастило.
Този вид обърква учените и е бил причисляван към 10 различни рода, докато молекулярни изследвания не откриха, че е Cyptotrama. Cyptotrama asprata се чувства у дома си в тропиците и някои по-хладни гори.
Хамелеоновата гъба (Laccaria laccata) печели името си поради факта, че със смяната на времето се менят цветът и структурата й, което я прави трудна за идентифициране. Ламелите й обаче винаги оставят в един и същ оттенък и гъбата се познава именно по тях.
Макар и китайците и руснаците да имат рецепти с Pholiota aurivella, те предупреждават, че гъбата може да натрови някои "по-чувствителни хора". Тъй като този вид лесно може да накара ствола на здраво дърво да прогние, може би е най-добре да се стои настрана от него.
Гъбата кървящи зъби или Hydnellum peckii печели името си заради тъмночервената течност, която изпуска между своите подобни на зъби шипчета. Въпреки страшното си име тя се използва в медицината, както и за направата на зелени, сиви или кафяви бои.
