Подкрепете ни!




Бащино огнищеМария Русева, снимки Добрин Кашавелов / 11 април 2023

Като писано яйце!

Добре дошли в „Бащино огнище“ – новата рубрика на Списание 8


Добре дошли сте в „Бащино огнище“ –  новата рубрика на Списание 8.  В нея ще ви разходим из познати и позабравени български обичаи, предания, истории и обреди, които ще ни припомнят силата и загадъчността на българския дух. Прекрасните кадри на Добрин Кашавелов ще красят както статиите в „8“, така и изложба в софийската градинка „Кристал“ наесен.

Яйцето на любопитството се търкулна и екипът на „8“ се озова във Велинград. Може би вече правите връзката – ще си говорим за писаните великденски яйца, заради които животът тук притихва покрай празника на празниците и дава изява на обичая. И сила – на онези, които го бранят и влагат творчеството и обичта си в преданията на българския род, за да пребъде той в цялата си пищна мъдрост.

В яйцето се съдържа смисълът на живота за много древни култури. То участва в най-важните за пътя на човешкия живот обреди, а у нас и до ден днешен е част както от християнския обичай покрай Великден, така и в магически действия. В него е вложено значението на плодородието, на зараждащия се през пролетта живот. Използва се за защита и пречистване на тъмните сили у човек от хората с вещина отвъд видимото.


Изложбата на писани яйца във Велинград


Пътят на яйцето
Във Велинград се намира най-голямата изложба на писани яйца у нас. В нея са представени страни предимно от Централна и Източна Европа. Уредникът на Историческия музей в града Георги Куманов ни посреща и ни разхожда из историята и събраното знание за този прастар занаят. „Обичаят за писане на яйца с восък е много стар, археолозите на Чехия са открили исторически артефакт от около XII в., който потвърждава, че тази дейност е съществувала още тогава. Украсата на яйцето идва от далечни времена, от Древен Египет, след това минава в цивилизацията на Картаген. Има останки, запазени от класическа Древна Гърция, където яйцата са се използвали и в погребални церемонии“ – започва разказа си нашият исторически водач. Занаятът стига до Средновековието, когато по нашите земи се разпространява този тип украса върху яйца, която за огромна радост се е съхранила в областите около Рила и Родопите, както и на места из Стара планина.

Георги Куманов, уредник в Историческия музей във Велинград

Писането на яйца заради религиозното си приложение е застрашено през социализма, когато всичко, свързано с християнските празници, е забранено. Но понеже „кръвта вода не става“, българките продължавали тайно да шарят стотици яйца в домовете си, така че да не се прекъсне напълно нишката на това изкуство и то да съществува и днес в цялата си пъстрота. Делото за запазване и разпространяване на занаята във велинградския музей започва преди 25 години. Куманов ни разказва как негови колеги от Германия донесли каталог с писани яйца от различни страни, където България не била упомената. Тогава той и негови съратници въпреки ограничените средства, с които разполагат, започват да представят страната ни и нейните писани яйца в няколко държави, сред които Унгария и Румъния. Днес там наши писани яйца вече са част от изложби.

Без яйце не мож’ се задоми!
Велинградчанинът ни потапя в загадката на писаните яйца и нейната връзка с българската обредност. „Те участват в два вида празници – календарни и семейни. Относно първите, разбира се, говорим за дните от годината покрай Възкресение Христово. Майсторките по обичай започват да шарят яйцата на Кръстна неделя (празника Неделя Кръстопоклонна – третата неделя от Великия пост, бел. авт.). С първия цвят – жълт, яйцата се боядисват на Цветница, а след това на Велики четвъртък се багрят в червено.“



Един от семейните случаи, в които свещеният символ на яйцето присъства, е когато млада двойка отива при кумовете с покана. Тогава двойката носи дар – 40 яйца, едно сурово, като символ на живота, и 39 – изписани. Според познанията на Георги така е прието в цяла България, но дали се помни и прави, е друг въпрос. Покрай женитбата писаните яйца се използвали и като годежарски дар за двойката. Но пищно украсените яйца са се подарявали и по всякакви тържествени поводи в миналото.
„Има друг обичай, за който професорът антрополог Георг Краев разказваше, а именно как млади моми и ергени застават, търкалят яйце и си гадаят – при когото отиде яйцето, за него да се оженят. Проф. Христо Вакарелски пък в свой труд описва как за една мома се подготвя писалката. Девойката дава на майстор сребърна пара, от която той да изработи важния предмет, с който тя ще рисува. Раз – имаме сребро, свещен елемент, два – тя рисува с восъка, от който се правят свещите. Това е свещенодействието, молитва.“
За да онагледи святостта на това занимание, Вакарелски проследява и личната подготовка на българката в миналото, която ще майстори яйцата. Преди да започне, тя пости, пречиства се и едва тогава се залавя с рисуването на свещените символи, в които е посветена, защото се предават от майсторка на майсторка. В днешно време, разбира се, това не се прави или поне не ни е известно.

Украсите на яйцата също са се изменили с времето. В настоящето се изобразяват най-вече цветя, рисунъкът е с по-действителни фигури, но тук-там все още са останали частично архаичните, пълни със смисъл знаци. Те се срещат и в Унгария и Румъния и това трудно може да се обясни научно, но има предположения и едно от тях е, че онези земи са били български и знанието се е запазило в народното предание там.

... и изкарали писалката от сандъка
След забравата на писаните яйца Велинград дава огромен тласък и гласност не само с програмата на Историческия музей, но и с ежегодното му гостуване в училища из цялата страна. В града също така се провеждат обучения на деца, като през 2019 г. българчетата, дошли тук покрай зелени училища и различни програми, са около 1700. Тук се провежда и най-голямото съревнование за млади и стари пазители на занаята, а за предадената щафета ни споделя Даниела Цопанова, създателка на ръкотворница „Армаган“, където заедно с децата на Велинград майсторят всякакви красоти, учат различни техники, като най-важната от тях, естествено, е изконното за града писане на яйца.


Даниела Цопанова

Умеятелността си проправя сама пътя
Самата Даниела преоткрила майсторлъка на яйцата, след като местната телевизия и радио, в които работела, били закрити. Тогава си казала „добре, щом е така, прибирам се вкъщи и ще правя каквото ми дойде“. Започва да рисува яйца с восък – нещо, в което баба є е била сред най-големите майсторки в града. Даниела влага творческата си сила в занаята и от сръчните є ръце почват да се нижат шедьоври. Смелостта є също била множко - за пръв път тя използвала всякакви цветове в багренето на писаните яйца, които до този момент се шарели само с червено върху белите яйца. Направила най-голямата до този миг изложба, в която има 25 колекции. Позагледали я странно за смелостта да включи всякакви цветове, но на следващата година другите майсторки също използвали този похват и яйцата им грейнали във всевъзможни шарки. От изложба на изложба, през различни магазини, галерии и какво ли още не, є дошла хрумката да си създаде школа и да тръгне на срещи и представяния първо в детските градини.

Днес школата є се радва на много посетители, а най-добрите от тях, Анелия и Красимир, ни посрещнаха заедно с Даниела в нейната домашна работилница.  На двамата юноши предстои да се борят за „Златната писалка“ в съревнованието тази година, а днес те вглъбено шареха яйца пред очите ни със завиден замах, докато гордата им учителка ни потапяше в тайнството на яйцето.

Анелия и Красимир майсторят първите си писани яйца за тази година
 „Яйцата неслучайно се използват в различни обреди, те имат способността да чистят полето на човек. Случвало ми се е, когато синът ми беше малък и плачеше, да взема яйце, да го прокарвам около него, после да го изхвърля, а той да спре да реве и да се успокои бързо-бързо. За мен писаните яйца са светли лъчи, искрички, те са част от същността на хората тук. И са истинска магия. Защото се правят с естествени съставни части – яйцето, восъка, огъня, после водата с боя, в която се топи яйцето. Тук участие вземат всички стихии. Наближи ли Великден, всичко друго се оставя и 40 дни преди празника се започва великото писане на яйца. Тук за Възкресение майсторките правят по 500-600 яйца всяка.“
Яйцето предвестник
Един от най-известните обичаи у нас е яйцето, което се оставя до иконата на Великден, на следващата година да се чукне, за да се провери дали се е развалило и оттам да се гадае. На Велики четвъртък, когато жената става призори, за да боядиса яйцата преди изгрев-слънце, взема яйцето от иконата, която пази дома, чуква го и проверява дали е здраво вътре, дали мирише. Ако се е развалило, го изхвърля в течаща вода. В този случай годината, която идва за къщата, вероятно няма да е най-добрата.



Но ако яйцето е здраво, ако е пълно и не мирише, е добре с него да се захрани стоката, животните. Парченце от жълтъчето му даже е хубаво да се сложи в кваса за хляба, за да се захрани с благодат трапезата на дома занапред. За плодородие пък то може да се зарови при цъфтящи растения. „От малка това ми е най-любопитно, да счупим яйцето и да видим дали е добро“ – с детски трепет в очите споделя бившата репортерка.



Неписаните закони на писаните яйца
Първо е добре да се знае, че яйцата, които си купуваме през цялата година от майсторите, винаги са кухи. Само по Великден се пише върху пълни яйца. Писането става с писалка, като има 2 похвата – единият е при нагряване на писалката тя да се потопи във восъка, а другият е малки парченца восък да се вкарват в писалката и когато тя се нагрее, да изтича по малко восък, с който се рисуват фигурите.



Хубаво е яйцата да киснат 24 часа в подсолена вода, след като са изписани с восъка, за да може той да се стегне добре. След това идва същинският майсторлък, боядисването. Боята, в която се потапят яйцата, не бива да завира, а да се държи под 70 градуса. „Трябва да му „деверуваш“ – да му седиш два часа, докато се обагри хубаво, да бдиш да не заври, защото иначе восъкът ще се разтопи и шарката ще се развали. Ей там е голямата магия, да спастриш яйцето, след като си го нарисувал. Иска се много търпение“ – доверява ни майсторката, докато наглежда учениците си. Анелия потъмнява вече изрисувания восък на пламъчето на свещ, за да остави черният отпечатък и да вижда ясно какво рисува на яйцето.



Връщаме се към правилата. Яйцето трябва да бъде изрисувано така, че да не се знае къде е началото и къде е краят му. Защото то е символ на безкрая, на раждането. Даниела и учениците є, както и останалите майсторки в града най-често красят яйцата с образи на цветя, пролетни цветове и пъпки, или казано по велинградски – „попчици“. Чертички с точки изобразяват пъпките на дряна и това според Цопанова са едни от първите неща, рисувани върху яйцата. Днес по тях има и части от български шевици, които често първи привличат погледа на хората, защото са изпълнени със сила и значение, които са заложени у всеки българин.



Още през XIX век Мария Малчева една от най-известните майсторки от миналото, е правила изложба на писани яйца. Моделите є били поразителни. Тя е създала един от обичайните образци на рисунъка върху яйце – този на шишарката, минаващ през цялото тяло на яйцето.
„Всеки си има своя почерк и тертип. Една ръка, като пипне яйцето, сътворява нов, единствен по рода си модел. То е като с ябълката, която е добре да подържиш, преди да я изядеш, за да я настроиш към своята храносмилателна система. Много ми харесва и карам децата първо да хванат яйцето, да го подържат, че то само да им „каже“ какво иска да нарисуват на него. Хванете яйчицето, погалете го, а фигурите и рисунъкът сами ще дойдат“ – насърчава Даниела Цопанова всички, които тази година за Великден ще опитат да изпишат първите си яйца.

Статията е публикувана в Списание 8, бр. 4/2023 г.

Проектът „Бащино огнище“ се изпълнява от Списание 8 в сътрудничество с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и се финансира по програма „Култура“ на Столичната община за 2023 г. Медийни партньори са телевизия ТВ1 и платформата Village Life.

Огън във водата Бащино огнище

Огън във водата

Най-силният ден от годината – Еньовден, е събрал най-магичните обреди и голямата почит към силите на природата

Тайнството на българските обичаи Бащино огнище

Тайнството на българските обичаи

Разгледайте фотоизложбата ни „Бащино огнище“

Кадри, запечатали българщина и сила Бащино огнище

Кадри, запечатали българщина и сила

Фотоизложбата „Бащино огнище“ ви очаква в градина „Кристал“ от 16 до 30 октомври

Старинни народни песни огласиха Етнографския музей в София Бащино огнище

Старинни народни песни огласиха Етнографския музей в София

На 18 октомври в Националния етнографския музей се проведе откриването на фотоизложбата „Бащино огнище“

Месене на богородични хлябове Бащино огнище

Месене на богородични хлябове

Обредите в село Раждавица съживяват почитта към хляба. Замесването и изпичането са тайнство, в което участва кръг от посветени

Укротяване на природните стихии Бащино огнище

Укротяване на природните стихии

Обичаят Герман представлява „погребение“. Чрез оплакване се измолва милостта на силите, за да прекратят продължителна суша или да спрат унищожителна буря или градушка.

На попрелка в Брезница Бащино огнище

На попрелка в Брезница

В пиринското село ни приеха като свои и отвориха сърцата си за нас, за да станем част от техния неповторим свят