Пътеводител за пробиотици: Кой ще оцелее в теб?

Пробиотиците са „добрите бактерии“ – живи микроорганизми, които подобряват микробиома и носят многобройни здравни ползи. Срещат се във ферментирали храни, като кисело мляко, кефир, туршии и в хранителни добавки. 

Пребиотиците са „храната на добрите бактерии“. За да се размножат пробиотичните бактерии и да дарят ползи на човека, те имат нужда от фибри и захари. Съдържат се в пълнозърнестите храни, ядките, млечните произведения, чесъна, лука и пр. Синбиотиците са съчетание на пробиотик и пребиотик в един продукт. 

Метабиотиците са биологично активни вещества, които пробиотиците отделят. Например Lactobacillus bulgaricus отделя бактериоцини, които се борят с възпаленията. 

Постбиотиците са клетъчните стени на вече умрелите пробиотични бактерии. В средата на XX век И. Богданов доказва, че дори и след смъртта си Lactobacillus bulgaricus оказва антитуморно въздействие чрез клетъчните си стени. 

Психобиотиците са живи пробиотични бактерии, които подобряват психичното здраве. Още Учителя Петър Дънов вижда пряка връзка между здравето на червата и човешката психика. Днес това се доказва чрез изследвания на оста между мозъка и червата (gut-brain axis). Например щамът Lactobacillus bulgaricus DWT1 е доказан психобиотик при изследвания на български екипаж, пребивавал в Антарктида. 

Автобиотици са собствените пробиотични бактерии на човешкото тяло. Често обаче при дисбиози, предизвикани от антибиотици или заболявания, собственият микробиом е нарушен и пробиотичните бактерии са в много малко количество или липсват. 

Пробиотичните хранителни добавки за разлика от ферментиралите храни съдържат повече пробиотици и могат да имат по-силно въздействие. Оттук нататък е важно да сме наясно за какво да следим върху етикетите им. 

За видовете пробиотици и разликите между тях се допитахме до д-р Даниела Петрова, д.м.н. – основател и управител на фирма „Дафлорн“ ООД, която произвежда пробиотични формули „Лактера“, притежаващи единствения американски патент в Югоизточна Европа в областта на биотехнологиите. Ето основните признаци, които потребителят е важно да отчита относно качествата и свойствата на хранителната добавка: 

Първото важно нещо е да прочетем внимателно етикета, за да видим дали пробиотичните щамове са оригинални. Не е достатъчно на опаковката да пише само „съдържа пробиотици“, „лактобацилус“ или „бифидус“. Трябва след названието на щама да има букви и/или цифри. Например: не само Lactobacillus bulgaricus, а Lactobacillus bulgaricus DWT1, не Lactobacillus rhamnosus, а Lactobacillus rhamnosus GG и пр. Буквите DWT1 или GG показват, че щамът е изследван и е доказано въздействието му. „Щамовете пробиотици от даден вид се различават помежду си, както се различават индивидите от човешкия род по физическа сила, умствени способности, външен вид, генетика и пр. Щамовете от един вид се различават по сила, генетика и ефекти. Подобно на нас различните щамове имат имена, обозначени с буквите или цифрите зад вида им – DWT1, GG и т.н. Някои от така наречените „индустриални щамове“ се използват за промишлено производство на ферментирали храни, но ефектите им са много по-слаби от полезните ефекти на оригиналните щамове“, пояснява д-р Петрова. 

Щамовете пробиотични бактерии трябва да се изследват за безопасност. „Напоследък има доста специализирани научни публикации за някои пробиотични щамове, които могат да предизвикат странични ефекти или са противопоказани при някои хронични заболявания. Единствено целият род Lactobacillus bulgaricus, т.е. всички щамове на Lactobacillus bulgaricus, са безопасни поради хилядолетната им употреба без регистрирани вредни ефекти“, казва д-р Петрова. 

„Здравословните ефекти на даден щам се доказват един по един, както ние правим с първия в света воден пробиотичен щам Lactobacillus bulgaricus DWT1 в продуктите „Лактера“. Проф. Палок Айк от Департамента по ядрена енергетика в Индия доказа експериментално, че този щам повлиява вродения имунитет и намалява туморния растеж. Той установи, че използваният от нас щам от воден произход е около десет пъти по-мощен спрямо други щамове на Lactobacillus bulgaricus. Наши клинични наблюдения показват, че вече над тридесет онкоболни пациенти, приемащи „Лактера Нейчър“ ежедневно като хранителна терапия към основното лечение, са преживели петгодишния период на активно наблюдение на туморните заболявания. Ефектът на щама Lactobacillus bulgaricus DWT1 върху клетъчния имунитет беше доказан в МУ – Плевен, по време на ковид епидемията, а психобиотичният му ефект – при експедициите на Антарктида (виж бр. 4/2025). Засега не е известен друг щам с доказан психобиотичен ефект върху хора“, разказва д-р Петрова. Един щам на пробиотик не „помага за всичко“, различните щамове на един и същи вид имат различни въздействия, които е важно да са доказани с изследвания. За тях можем да научим повече, ако прегледаме сайта на производителя, а не на фирмата разпространител. 

Показва колко живи бактерии в продукта са способни да се размножават и да образуват колонии. Колкото числото е по-голямо, толкова по-добре. Броят на действително жизнеспособните бактерии може да се види на етикета с обозначения като: 5×10⁹ CFU или 10 billion CFU, което означава: 5 милиарда или 10 милиарда живи бактерии на грам. Примерно стандартният дневен прием от 1 мерителна лъжичка (3 г) от „Лактера Нейчър“ в прахова форма съдържа над 75 милиарда живи и латентни CFU пробиотични бактерии. Важно уточнение: CFU има смисъл само ако е посочено, че има годност „до края на срока“, а не „при производство“. В противен случай днес може да има 10⁹ CFU, но докато престоява, след 6 месеца да е почти нула. Закупеният продукт ще е безопасен, но не и полезен“, предупреждава д-р Петрова. 

Обозначеният на етикета брой пробиотични бактерии е важен, защото здравословната им полза е в пряка зависимост от тяхната преживяемост – способността им да останат живи както на лавицата в магазина, така и оцелявайки в човешкото тяло. „Един пробиотик може да е напълно безопасен и с доказани полезни ефекти, но за да ги покаже, той трябва да стигне жив до дебелото черво. По пътя има няколко сериозни препятствия – престоят в търговската верига, а при употреба – силно киселата среда на стомаха, след това много високото pH в дванадесетопръстника и по дългия пет – седемметров път на тънките черва, което при възрастни хора може да е изключително агресивно. Едва когато премине през всички тези „капани“ и достигне до дебелото черво, пробиотикът може реално да започне да действа. Там трябва да „прилепне“ към стените на дебелото черво и да се задържи достатъчно дълго, за да се размножава и да влияе на имунитета и чревната среда.“ Затова д-р Петрова препоръчва „пробиотиците да се приемат 15 – 20 минути преди хранене, за да стигнат по-бързо до дебелото черво и да се прилепят. Ако ги приемаме с храна или след храна, те се смесват с нея и голяма част от тях „преминават транзит“ и излизат, без да могат да се прикрепят към стената на дебелото черво“. 

Точно тук идва ролята на различните поколения (генерации) пробиотици и на технологията, която ги защитава. Събеседницата ни образно описва разликите между отделните генерации пробиотици по следния начин: „Представете си, че един човек трябва да оживее при различни климатични условия, химически атаки и дълго пътуване. При тези условия, ако е гол, ще загине. Така образно мога да обясня първа генерация пробиотици, които са т.нар. „стартерни култури“. При тях щамовете са голи, без обвивка и трябва да се съхраняват при специални условия с температура от минус 18°С. При стайна температура, най-често на рафта в търговския обект, умират. Затова на практика продуктът е безвреден, но без реален пробиотичен ефект. Ако щамът по време на ферментация е обвит – „облечен с палто“ от протеини, най-често синтетични, то той ще оцелее на стайна температура, но „палтото“ няма да издържи на химическата атака на солната киселина в стомаха и жлъчните киселини в дванадесетопръстника. Това са втора генерация пробиотици. Ако щамът по време на ферментация е опакован с „микрокапсула“, най-често протеинова, той е по-добре защитен. Тези щамове оцеляват на стайна температура, част от тях преживяват химическите атаки на стомаха и жлъчката, но много малко изминават дългия път на тънките черва, за да достигнат живи до дебелото черво. Това е трета генерация пробиотици. Ако щамът е облечен с няколко „костюма“ от естествени протеини, мастни киселини и мукополизахариди, той ще оцелее на всички предизвикателства по време на дългото пътуване от рафта до дебелото черво. Там той ще се прилепи към стената му и ще дари организма с полезните си ефекти. Това е четвърта генерация пробиотици“. Към тази четвърта генерация с най-съвременна биотехнология принадлежи пробиотичната формула „Лактера“, съдържаща първия в света щам от воден произход Lactobacillus bulgaricus DWT1. Производителите на пробиотици от четвърта генерация обикновено отбелязват това на етикета или на своята интернет страница. Казано накратко: гледаме щама, безопасността, доказаните ефекти, броя ЖИВИ бактерии и технологията, която ги доставя живи до дебелото черво. Всичко друго е маркетинг.

Значим е и съветът на специалиста потребителите да обръщат внимание на етикета за наличие на ГМО (генномодифицирани организми) и алергени. Пробиотиците „Лактера“ са изцяло естествени и не съдържат ГМО, а „Лактера Веган“ не съдържа и алергени. „За мен пробиотиците са начин на живот! Те са подходящи за употреба както от деца, така и от възрастни. Аз, моето семейство и приятели ги употребяваме всекидневно и вярваме, че щамът Lactobacillus bulgaricus DWT1 е дар от Бога!“, развълнувано заявява д-р Петрова. За всички нас е достатъчно 10 – 15 минути преди закуска да разтворим мерителна лъжичка от качествения пробиотик в чаша вода с телесна температура или друга течност и да си пожелаем да бъдем здрави. 

За повече информация: www.daflorn.bg