Здраве Д-р Иван Добринов* / 29 ноември 2018

Търговци в храма или как да разпознаем печалбарите психотерапевти

Д-р Иван Добринов: Няма пари за държавни програми за лечение на наркомани

„Искам да ни уредите платена ВИП-стая и особено отношение!“ – това са думите на властимащи, когато техен зависим близък попадне в болницата. Иначе държавните програми за хората с психични проблеми са забравени от Бога и Министерството… За съжаление подобни „ВИП-ове“ пропускат най-важното: не могат да купят здраве, нито нов мозък. Парите са само средство. Ако липсват други ценности, резултат няма да има.

У нас медицината официално е призната за търговия. Периодично чувам по медиите бивши министри и високостоящи експерти, които ни убеждават, че така и трябва да бъде. Законът е такъв. Печалбата преди всичко! Пари за държавните програми няма. Приоритетите са други. Освен това алкохолиците и наркоманите „сами са си го направили“…

Превенция? Шарени луксозни листовки, плакати, тениски, брошурки… Картинки като от учебника по патоанатомия. Кръгли и шведски маси, работни групи, експертни срещи, концерти, хепънинг, състезания, високопарни лозунги и плакати, веселба…

Преглеждам рекламните сайтове на няколко частни терапевтични програми от различен тип. Красив дизайн, сложна терминология, потресаваща успеваемост, лукс, стил, изглед към морето, сауна, масажи, 24-часова психотерапия, впечатляващи автобиографии, международни сертификати и дългогодишен опит, чудодейни медикаменти. Повечето се самопровъзгласяват за „първи“ в своята сфера. Рекламите ни бомбардират от медиите и по професионалните форуми. Като при всяка търговска реклама, скромността и смирението не са силно застъпени… И още нещо: мрежа от платени агенти, които напористо ви убеждават, че това е „единственото и най-доброто лечение“. Някой от тези агенти са „двойни“ – работят в държавни служби, като пренасочват клиенти към частните програми. Ами така де, нали алтернатива няма...

Лесно ли е да бъдем заблудени?

Обикновено отделяме много повече време за проучване при покупката на автомобил, отколкото при избора на терапевтична програма. И това е разбираемо: когато е заложен животът на наш близък, емоциите надделяват. Ситуацията е спешна. Готови сме на всякакви жертви и лишения. Искаме „най-доброто“ за нашия роднина. И предполагаме, че то е и най-скъпото. Разбира се, веднага се намират услужливи търговци, които да ни го предложат. Чудесата на навсякъде…

За съжаление в България основните принципи за селекция при лицензиране на лечебните програми невинаги са спазени. Проверката за правоспособност е важна, но не гарантира качество и добронамереност. Високата степен на корупция не позволява разделянето на коректните от недобронамерените терапевти. Невинаги теоретичната подготовка се съчетава с лична ангажираност, лоялност и честност.

Все пак става дума за човешки живот в буквалния смисъл.

Парите в определен момент свършват и много от семействата остават неприятно изненадани. Срамът парализира. Чувството за провал е смазващо. А сега накъде?

Ерик Бърн препоръчва в подобни ситуации да разсъждаваме „като марсианец“, който току-що е кацнал на Земята. Критичното мислене може да ни спести доста пари, време и грешки. Ключът е във формулирането на точните въпроси и доброто разузнаване. Разполагаме ли с компетентна оценка за нуждите и състоянието на болния? Истински ангажиран ли е терапевтът? От какво печели програмата? Зависят ли доходите на персонала пряко от таксите на клиента? А от продължителността на престоя? Има ли конфликт между интересите на пациента и терапевтите? Ако се появи подобна дилема, чий интерес ще бъде приоритет? Нарушават ли се базисни правила, ако това носи печалба? Кои са критериите за включване и изключване? Спазват ли се те наистина? Предлага ли се алтернатива? Има ли разминаване между думи и дела?

Какви са реалните резултати от терапията?

Когато човек се чувства безпомощен, той става лесна жертва на мошеници. Експертите посочват някои белези, по които може да разпознаем некоректните терапевти:

- Не дават ясни отговори относно образованието си и методите, които използват;

- Отказват да обсъждат открито практическата страна на вашите взаимоотношения: продължителност на лечението, честота на срещите, финанси, очаквани резултати;

- Звънят ви активно, за да ви включат в програмата;

- Определят ви срещи извън кабинета си, фамилиарничат, търсят контакти в неформална обстановка;

- Правят недопустими намеци, или се усещате обект на сексуален интерес;

- Използват сложна терминология, езотеричен или наукообразен жаргон, които не разбирате;

- Закъсняват за назначения сеанс, говорят по телефона по време на прегледа, усещате, че не ви слушат внимателно;

- Карат ви да заплащате предварително цялото лечение;

- Определят неадекватно високи цени;

- Дават съмнителни обещания: например за свръхбързи резултати и чудодейно разрешаване на проблемите;

- Веднага започват да ви поучават, да ви плашат, или се опитват да ви въвлекат в процеса прекалено напористо.

Можем да се предпазим! Правилото е известно от векове: „По плодовете ще познаете дървото.“ Струва си да положим усилия, да инвестираме време в предварителни проучвания и оценка!

И най-важното: да не се отказваме, докато не постигнем успех…

* Д-р Иван Добринов е психиатър в Държавна психиатрична болница в Раднево, който се занимава с лечение на алкохолизъм и наркотични зависимости. Консултант е към Сдружение „Майки срещу дрогата” – Пловдив. От години се бори със системата, която обрича на мъки и страдание болните от алкохолизъм и наркомании у нас. Прави репортажи от болницата, в която работи, когато падат таваните и се наводняват помещенията и заради липса на средства за ремонт болните бедстват.