ЗдравеАнгелина Петренко / 7 февруари 2019

Хипотеза: Хипертонията не е болест, а характер…

Хипертоникът е човек, който не може да противостои на ситуация и преживява всичко в себе си

Леонардо да Винчи, Етюд на глава към фреската "Битката при Ангиари"

Имам две новини – едната е добра, другата лоша. Ще започна с лошата – медицината не може да излекува високото кръвно (хипертония). Добрата новина е, че хипертонията е само начин, по който реагирате на критични ситуации, високото кръвно е в отговор на натиск. Ако се смени начинът за реагиране на стресова ситуация, ще изчезнат и симптомите! Това пише в сайта psyhologytoday.ru психоложката Ангелина Петренко. Моля да приемете тази статия само като хипотеза.

Ако хипоталамусът е преценил една ситуация като стресова – надбъбречните жлези започват усилено да изхвърлят в кръвта хормоните на стреса (адреналин и кортизол). Сърцето започва да работи в засилен режим и да прехвърля голямо количество кръв под напрежение, а пропускателната способност на съдовете е ограничена. Ето ви ситуация, предразполагаща към хипертонична криза. Такова кръвно трудно може да се овладае с хапчета и капки.

По какво се различават хората, които вдигат кръвно като реакция на стрес? Всички те се смятат за силни. Те са програмирани така: „Аз съм силен, ще се справя с всичко, няма да се дам така лесно!“

Те не могат да си позволят да отговорят на обидата (в случай, че стресът е предизвикан от поведенчески проблеми). Заради възпитанието и морала си, или пък поради страхливост, тези хора не могат да изпуснат агресията си навън.

Кризисната ситуация извежда цялата система от равновесие. Стресът е помлял тялото, кръвното е скочило, но системата се опитва да се уравновеси. Бойното поле се пренася на ниво тяло и агресията го разкъсва отвътре тъй както кръвта – кръвоносните съдове. Често това завършва с инсулт или инфаркт.

Хипертоникът е човек, който не може да противостои на агресора (човек или ситуация) и бурно преживява всичко вътре в себе си. Това е негов избор – да се бори с външен натиск вътре в себе си.

Противоположни са процесите при хипотония (понижено кръвно налягане).
Хипотоникът не претендира за званието „Силен“. Той е с по-малко енергия, често е с астенично телосложение, метеозависим, чувствителен, често се оплаква от виене на свят. Поради леко забавената сърдечна дейност, кръвта се движи по-бавно, ръцете и краката са студени, тези хора често казват, че им е сънливо.

Енергията им недостига, за да живеят пълноценно. За разлика от хипертониците, хипотониците се смирявт със случващото се около тях и не оказват абсолютно никаква съпротива – нито вътрешно, нито външно. Изглежда, че им е все тая, какво става около тях. Те не се опитват да решават проблемите. Предпочитат да им стане лошо и по този начин да напуснат житейското полесражение. Много често хипотониците припадат – при погребения, при напечени ситуации, при сложни климатични условия…

Хипотоникът е човек, за когото животът е загубил цветовете си, той отрича наличието на конфликт в тялото. Той реагира на стреса като щраус.

Съветвам хроничните хипотоници да се консултират с психотерапевт. Те трябва да претърпят пълна психическа промяна и да се сдобият с нов набор от инструменти за взаимодействие със заобикалящата ги среда. Може да помогне и нетрадиционната медицина както и различни духовни практики.

Източник