Снимка: Туитър
Австралиецът д-р Джошуа Макгрейн е доцент и заместник-директор на Оксфордския университетски център за оценка на образованието. Завършва докторската си степен по количествена психология с медал в Университета в Сидни. Той е и един от доброволците в експериментите с живи хора на ваксините срещу Covid-19 в Оксфордския университет. Представяме ви част от неговите преживявания по темата, публикувани като интервю в The Guardian.
- Защо се включихте в проекта?
- Това беше комбинация от егоизъм и доброжелателност. През март в Обединеното кралство беше почти невъзможно да се направи тест. Бях пътувал в началото на годината и бях разтревожен. По онова време, да разбереш дали си носител или не на коронавируса, можеше само ако имаш сериозни симптоми и лекарите преценят, че трябва да ти се направи тест. Участието в изпитанията ми дава директна връзка към тестването.
През пролетта на тази година тръгнаха много призиви към научните екипи да съсредоточат изследванията си върху коронавируса и последствията от пандемията. В сферата, в която работя, това не бе възможно (не съм вирусолог, нито съм свързан с медицинските науки), а ми се стори цинично да не откликна на апелите и ето - реших приносът ми да е включването в изпитанието върху живи хора.
- Колко продължава процесът и какво се случи?
- Пробният период е 12 месеца. Първо се прави скрининг, за да се гарантира, че доброволецът е в достатъчно добро здраве и че не е преболедувал Covid-19. Приблизително две седмици след това ми направиха ваксинацията. През следващите няколко седмици всеки ден се попълва въпросник, мери се температурата и се докладват резултатите на екипа. Онлайн. Преглед се прави след един месец, след 3 месеца, след 6 месеца и след 12 месеца - последният не е задължителен.
- Когато ви тестват, казват ли ви нещо?
- Не, нищо. Изрично ги попитах дали дали съм имал Covid и дали виждат антитела. Вероятно ако сте имали Covid - ще ви кажат, но всичко друго е строга тайна.
- Бяхте ли обезпокоен, че може да имате нежелана реакция?
- Разбира се, всички бяхме нервни. Все пак участваме в експеримент. Но екипът извърши наистина задълбочена работа като обследва всички фонови детайли.
Единственото нещо, за което те изрично не навлизат в подробности е, че съществува теоретична възможност ваксината да причини по-неблагоприятна реакция при зараза с Covid, вместо да осигури имунна защита. Това ме изнерви допълнително.
Екипът ме успокои с факта, че се използва същата ваксинална технология за респираторния синдром в Близкия изток (Mers) и не са наблюдавани нежелани реакции, успокоих се.
- Получихте ли някакви странични ефекти?
- На два пъти получих някакви реакции, за които бях предупреден, че са част от пробния процес. Имах неразположения за ден-два - леко главоболие, чувство на умора. Правил съм си и други ваксини при пътуване, които също по принцип имат странични ефекти, но аз не съм ги усещал. С антикороновирусната ваксина определено изпитах някои странични ефекти, но те бяха много леки - нищо, което няколко парацетамола да не могат да разрешат.
- Разгледахте ли ситуацията от академична гледна точка? Какво мислите за начина на провеждане на експеримента?
- Направих такава равносметка, да. Всичко беше изпълнено изключително етично от изследователска гледна точка. Екипът се стараеше да предостави цялата базисна информация и потенциалните рискове, с много формуляри.
По-любопитната част беше, че когато се замислите, това всъщност не е истински експеримент, защото не е като да дадат на половината хора ваксина, а на другата половината - плацебо и след това да ни заразят с Covid - по очевидни причини. Изпращат те в реалната среда, за да го хванеш или не. И може да не го хванете, защото вече няма толкова много в местната общност. В крайна сметка това беше случаят в Оксфорд. Ето защо те се насочиха и към места като САЩ и Бразилия, за да е ясно какво се случва при ваксина в локации, където заразата е много по-разпространена.
- Чувствате ли се имунизирани? Напрежението остава ли?
- Вероятно не трябва да го казвам като изследовател, но от психологическа гледна точка вие се чувствате така „добре, сега съм имунизиран, пуснете ме от къщата“ - въпреки че не съм сигурен, че имам ваксина. Може да е било плацебо. Определено имаше психологическо въздействие и се чувствам добре и защитен.
- Да предположим, че тази ваксина успее да изпълни предназначението си - това може да бъде значително събитие за света. Имате ли усещане за важността да бъдете част от това?
- Ха! Очаквам като резултат цветя и шампанско да наводнят апартамента ми. Вижте, страхотно е да се плъзнете по тази плоскост - добре, това може да е нещото, което спасява човечеството. Въпреки това, искам ли да спася човечеството, като се има предвид къде сме били преди цялото това голямо заключване на света? Надявам се, че това идва с идеята да си раздвижим д---тата, за да направим нещата по-добре, ако успеем да излезем от другата страна на всичко това.
Изпитвам ли някакво чувство за собствена значимост? Не, наистина. Какво трябваше да пожертвам? Трябваше да се явя на няколко медицински срещи и всъщност не харесвам много иглите. Така че редовното изпомпване на кръв от мен не беше толкова приятно.
Но е хубаво да участваш, хубаво е да си допринесъл. Имам принос, но не и чувството, че съм направил нещо важно за света. Това е нещо, което след пет години, когато това е някакъв далечен спомен за всички нас, мога да кажа: "Хей, аз бях от хората, които ви спасиха всички - значи бирите са от вас."
