изображение: iStock
Хроничният риносинузит, който причинява постоянно запушен нос и главоболие наред с другите симптоми, засяга 11 процента от хората в САЩ. Последните проучвания установяват връзка между острото състояние и промени в мозъчната дейност.
Учените се надяват, че откритието им ще помогне да се обяснят някои от другите често срещани ефекти на персистиращото възпаление: затруднена концентрация, пристъпи на депресия, проблеми със съня и замаяност. Намирането на връзка между основното заболяване и невронната обработка, случваща се другаде, може да бъде жизненоважно за разбирането на хроничното състояние, заедно с усилията за намиране на по-добри и по-ефективни начини за лечение.
"Това е първото проучване, което свързва хроничното възпаление на синусите с невробиологична промяна", каза отоларингологът Ария Джафари от Вашингтонския университет.
"Ние знаем от предишни проучвания, че пациентите, които имат синузит, често решават да потърсят медицинска помощ не защото имат хрема и налягане в синусите, а защото болестта засяга начина, по който те взаимодействат със света. Те не са бодри и продуктивни, мисловният процес е затруднен, сънят е прекъснат и неспокоен. Това повлиява като цяло на качеството им на живот. Сега имаме перспективен механизъм за това, което наблюдаваме клинично."
Изследователите използвали данни от проекта Human Connectome Project, за да намерят 22-ма пациенти с хроничен риносинузит и 22-ма наблюдавани без възпаление на синусите. След това данните минали през fMRI сканиране за сравняване на кръвния поток и невронната активност в мозъка.
При тези с възпаление на синусите изследователите са забелязали по-ниска функционална свързаност във фронтопариеталната мрежа (отговаряща за вниманието и решаването на проблеми), по-висока функционална свързаност в мрежата по подразбиране (свързана със самореференцията и блуждаенето на ума) и по-ниска функционална свързаност в средно-изолационната мрежа (която управлява външните стимули, комуникацията и социалното поведение).
Разликите са по-ясно идентифицирани при хора с по-тежък риносинуит, отбелязва екипът. Взети заедно, тези увеличени и намалени петна на активност в мозъка могат да стоят зад симптомите, от които се оплакват пациентите.
Въпреки това, пациентите с хроничен риносинузит не показват никакви забележими признаци на когнитивен спад в тестовете. Тъй като участниците в експеримента са били на възраст 22-35-годишни, изследователите смятат, че проблеми могат да възникнат на по-късен етап от живота им, но това е само хипотеза.
„Индивидуалното чувство за концентрация намалява, трудностите при фокусиране на вниманието или нарушенията на съня, които изпитва човек с възпаление на синусите, могат да бъдат свързани с фини промени в начина, по който мозъчните региони, контролиращи тези функции, комуникират помежду си“, казва отоларингологът Кристина Симонян от Харвардския университет.
Съвременните лечения за риносинузит могат да продължат няколко години, като тежестта на възпалението често преминава в цикли и удебелява тъканите на синусите. Въпреки че операцията може да помогне, това не е гаранция, че симптомите на заболяването няма да се появят отново.
„Нашите грижи не трябва да се ограничават до облекчаване на най-явните физически симптоми, трябва да се погрижим за цялото бреме на болестта на пациентите“, обясни Джафари .
Изследването е публикувано в JAMA Otolaryngology-Head & Neck Surgery.
Източник
