Отварям белите PVC балконски врати на хотел „Аква Азур” в „Св. Св. Константин и Елена” в България и ме посреща силен вятър, който духа от Черно море. Едва ли е бляскаво, но аз не съм тук, за да ме глезят или, не дай си боже, да се забавлявам. Това е клиниката на д-р Емилова, близо до Варна, на българската Ривиера и съм тук за пълен детокс.
Обикновено гладуването струва страшно много пари. Една приятелка наскоро ми каза, че тя и съпругът й са отишли в световноизвестна алпийска клиника за десетдневна програма за медицинско гладуване и са платили £10 000.
Това е цената на здравето, беше нейният аргумент. Е, в България здравето излиза по-евтино.
Д-р Емилова твърди, че нейната клиника за гладуване е най-евтината в Европа. При цена от £120 на вечер, включително медицински изследвания и ежедневни прегледи при лекар, това е връх в света на уелнеса.
Уелнесът е един от най-бързо развиващите се сектори на туристическата индустрия – вече можете да опитате всичко – от генен анализ в Швейцария до микродозиране на халюциногени в Мексико. Но това тук е методът за връщане към основите на гладуването, който набира все по-голяма популярност.
През последните години учените дадоха всякакви твърдения за ползите от гладуването и като човек, който трябва само да погледне канеленото руло на Гейл, за да качи килограм – ето, аз съм тук. Мисля, че си струва да опитате.
От октомври до май клиниката на д-р Емилова е базирана в стаите на морския хотел „Аква Азур” във Варна, където съм и аз. През летните месеци обаче се мести в петзвездния планински хотел „Боровец Хилс”, на 45 мили от София. Докато „Аква Азур” има вътрешен и външен басейн, както и достъп до плажа, планинският хотел предлага сауни, турска баня и парна баня. Освен това, както ми казаха, е достатъчно далеч от морския бряг, за да не се съблазняват пациентите от апетитните миризми на плажните барбекюта.
Д-р Людмила Емилова, която тази година навърши 80 години, но притежава енергията и излъчването на много по-млада жена, провежда своята програма за гладуване с плодове и чай от 30 години. Тя се смята за някакъв вид месия сред нейните последователи, които се връщат всяка година за по-добър тонус или за помощ при справяне с хронично медицинско състояние.
Не съм била в страна от бившия източен блок от началото на деветдесетте години, когато ме изпратиха като млад репортер в Румъния, за да отразявам концерт на Майкъл Джексън. Но събуждайки се в моята спартанска хотелска стая, усещам настроението на Варшавския договор. Балконът гледа към сивото и лишено от хоризонт Черно море, а медицинското обслужване е толкова функционално, колкото и декорът.
Например още първата сутрин ми правят тест, за да се видят основните параметри на здравословното ми състояние. Покорно седя на пластмасов стол извън стаята с надпис „ЕКГ“, чакам да бъда претеглена, измерена (включително доста тревожния тест за определяне на съотношението на телесна мазнина) и да ми направят електрокардиограма, за да проверят сърдечния ми ритъм. До мен седят други пациенти, също така добре тапицирани жени на средна възраст, които стискат графиците си за тестове. Вратата се отваря и жена в черна кожена мини рокля и високи ботуши до коляното (тук няма бели престилки) мълчаливо ме въвежда в ярко осветена стая с кантар в единия край и кушетка за преглед – в другия. До него бръмчи машина, пускаща жици и електроди.
Жената сяда на бюрото си, вдига поглед към мен над очилата си със стоманени рамки и ме инструктира да сваля дрехите си. Погледът й елиминира всяко колебание. Събличам се до кръста, лягам на леглото и затварям очи, докато тя тихо прикрепя сензори към кожата ми. В плана за лечение е и йонна детоксикираща вана за крака, използваща електрически заредени атоми за извличане на токсините от тялото ви през стъпалата на краката ви.
Преглеждат с ехограф бъбреците, черния дроб, жлъчката, далака и коремната кухина, измерват кръвното, правят цялостни кръвни тестове. При сериозни проблеми на разположение на клиента са кардиолог и гастроентеролог. Има и група очарователни, млади англоговорящи лични лекари, които вземат медицинската ми история и интерпретират резултатите от теста.
Много от българските пациенти в клиниката на д-р Емилова идват за пълната 30-дневна програма за гладуване, която включва 20 дни гладуване с три плодови сока (или три плода на ден) и билков чай с лъжица мед. След това пациентите се поставят на десетдневна програма за „захранване“. Гостите от чужбина – главно от Германия, Франция, Гърция, Кипър и малко от Обединеното кралство, предпочитат да останат от седмица до десет дни. Има и такива нерваци като мен, които идват за първи път и избират петдневен тест на услугата.
На консултацията ми с харизматичната д-р Емилова, тя обищава, че когато завърши пълната 20-дневна програма за гладуване, се чувства „по-млада и по-секси“. И двете се кикотим. „Не е важно колко години е живял един човек, а колко живот е имал през тези години“, казва тя.
Програмата е сурова. Може би поради това между пациентите се заражда истинско приятелско чувство. Те се разхождат насам-натам по анцузи и без грим.
На втория ден съм обезумяла от глад, не мога да си представя как ще продължа. Мартина (на 52, но изглежда на около 35), друга пациентка, ме успокоява. Тя е експерт по мениджмънт от София и е на 20-ия ден от гладуването си. Кълне се, че след като преминете първите няколко дни, тялото ви вече не жадува за храна и изпадате в състояние на пречистено задоволство. Тя планира да идва в клиниката всяка година.
Затворниците, включително и аз, бързо се институционализират. Всяка сутрин в 7 сутринта се спускаме до фоайето на хотела за нежни упражнения за разтягане, адаптирани от Чигонг техниките. След това има вдъхновяваща беседа за здравето в салона (имам преводач) и след това разходка с екскурзовод из горите и градините наблизо.
Сюблимният момент всеки ден ми напомня за приятните мигове в бара, когато настъпи часът за аперитива. Само че вместо да ми сервират силни празнични коктейли, барманът приготвя сок по мой избор, сервиран в подходяща коктейлна чаша с гарнитура „плодово изкуство“, докато хитове от осемдесетте озвучават тихо ритуала.
Всяка вечер, преди лягане, се присъединявам към клас по айенгар йога, който е не само един от най-добрите класове по йога, на които съм била, но и ми помага да спя като пеленаче.
Но истинското чудо е, че на третия ден се чувствам почти страхотно. Моите пристъпи на глад изчезнаха. Чувствам се спокойна. Кожата и очите ми светят. Вдъхновена съм (и достатъчно енергична) за дълга разходка по красивия пясъчен плаж под хотела.
На петия ден се връщам в Лондон с 2 кг по-лека и с обет да ям по-малко месо, по-малко млечни продукти и да намаля алкохола. Определено ще продължа периодичното гладуване у дома и ако някога имам нужда от ударна доза здравословност, няма да пръсна £10 000 за пътуване до Алпите. Ще резервирам следващия полет до Варна.
