Бъди на пост до Коледа!

14 ноември е денят, в който се „заговява“, или за последен път до Коледа се приема „блажно“ (храна с животински произход) според каноните на православната църква. Този ден е бил наречен и Мартиняк. От следващия – 15 ноември, започват Коледните пости, които продължават 40 дни, до 25 декември, Рождество Христово. Постът не е просто въздържание от храна, а цели да подготви духа за преживяването на приближаващия празник, раждането на Иисус Христос.

Рождественският пост е въведен значително по-късно от Великия пост (поста от Сирни заговезни до Великден). За първи път неговото честване било въведено от св. Григорий Богослов през 375 г., а през 1166 г. патриарх Лука Хрисоверг постановил преди Рождество да се пости 40 дни.

От хаос към космичен ред

Според българската народна вяра началото на всеки пост е свързано с важен преходен период, в който се намира светът, с пренастройката му и преминаването му от едно времево положение в друго. Такъв е отрязъкът на Коледния пост. Времето все още преминава от есен към зима, денят продължава стремително да намалява за сметка на увеличаващата се нощ. Преди да се роди Спасителя, дните все още са неустановени и опасни. С неговото Рождество светът започва да се подрежда, да преминава от хаос към космичен ред. Затова и постите са поставени именно в това време.

Оттам идва и именуването им с думата пост. Човек трябва да застане на пост в това тежко, безредно и неопределено време. Подобно на воин, стоящ на своя пост, всеки човек в този момент трябва да пази своята вяра и душа. Постът на воина не е лек. Въпреки умората и гладът, устоява на ветровете, дъжда и лошото време и въпреки всичко не се разсейва и бди цяла нощ. Такова трябва да е отношението на вярващия по време на поста. Той доброволно се лишава от някои от ежедневните удоволствия като вид храна, полов живот, танци, музика и забавление и внимава да не отстъпи от вярата си, т.е. поста си.

Укрепи духа

В миналото храната е била едно от най-ценните блага, а приемането на определени хранителни изделия е било също и белег за обществено положение. Само по-заможните са могли да си осигурят редовно месо на трапезите. Ограничаването на блажните храни чрез поста е имало за цел да изравни обществените неравенства. Така с уеднаквената постна храна пред Бог всички ставали равни. Трябва да се има предвид, че в онова време вегетарианството по нашите земи е било много слабо разпространено. То се е упражнявало единствено от някои много крайни аскети, наричани постници. Затова и постите не са се възприемали като вид вегетарианска диета с цел изчистване на тялото, макар и днес да е доказано това тяхно предназначение. Същността на постите е далеч по-различна – да се укрепи духът чрез устояване на телесните нужди. Затова и хората, които поради здравословни причини не са могли да се лишат от животинска храна, за да се включат в постите, са ограничавали някои телесни навици и удоволствия…