Изображение: Георги Илиев
Около 90 процента от серотонина в човешкото тяло се произвежда не в мозъка, а в червата. Това припомня в нова статия на сайта си д-р Джоузеф Меркола. Според него все повече изследвания показват, че състоянието на чревния микробиом оказва пряко влияние върху тревожността, настроението и способността на организма да се справя със стреса.
Авторът обяснява, че серотонинът се образува от особени клетки в чревната лигавица, а това зависи в голяма степен от микроорганизмите, които населяват храносмилателната система. Опити с животни показват, че липсата на нормален микробиом води до значително по-ниски равнища на серотонин, а възстановяването на полезните бактерии увеличава неговото образуване.
Връзката между червата и мозъка се осъществява чрез т.нар. ос черва-мозък и най-вече посредством блуждаещия нерв (vagus nerve), обяснява Меркола. По-голямата част от нервните сигнали по него се движат именно от червата към мозъка. Проучвания върху животни показват, че при прекъсване на тази връзка благотворното въздействие на някои пробиотици върху тревожността изчезва.
Според Меркола продължителното възпаление в червата също може да допринася за появата на тревожност. При нарушена чревна преграда възпалителни молекули навлизат в кръвта и достигат до мозъка, където могат да предизвикат невровъзпаление. Така организмът реагира, сякаш е под заплаха, дори при липса на истинска външна причина за напрежение.
Като възможни причини за подобни нарушения се посочват прекомерното приемане на преработени храни, захар и растителни масла, изпълненият с напрежение начин на живот и честата употреба на антибиотици. Всички тези обстоятелства могат да нарушат равновесието на чревната микрофлора и да засилят възпалителните процеси.
За поддържане на добро душевно и чревно здраве авторът препоръчва редовно приемане на ферментирали храни като кисело зеле, кимчи и кефир, достатъчно пребиотични фибри от чесън, лук, аспержи и други растителни източници, както и начини за подтикване на блуждаещия нерв чрез дълбоко дишане, пеене или кратко излагане на студ.
Маслата от семена (соево, царевично, рапично, шафраново) са основни източници на омега-6 линолова киселина, която лесно се окислява и насърчава възпалението. Излишната рафинирана захар подхранва опортюнистични бактерии и гъбички, като същевременно лишава полезните щамове от тях. Преработените храни често съдържат емулгатори и консерванти, които увреждат чревната лигавица. Заменете ги с пълнозърнести храни, здравословни мазнини (зехтин, кокосово масло, масло от животни, хранени с трева) и минимална обработка, припомня д-р Меркола.
Сред останалите му препоръки са осигуряването на качествен сън, ограничаването на хроничния стрес и избягването на ненужна употреба на антибиотици. Положителните промени в микробиома обикновено се отразяват върху настроението след около четири до осем седмици постоянни усилия.
Подобни мерки не заменят професионалната психиатрична или психологическа помощ, когато тя е необходима, но могат да бъдат допълнителен инструмент в борбата с тревожността чрез подобряване на здравето на червата, допълва д-р Меркола.
