Микробиомът е съвкупност от всички микроорганизми в човешкото тяло. Ако бъдат събрани на едно място, тяхното тегло може да достигне между един и два килограма. Това означава, че във всеки от нас живее цяла микроскопична екосистема!
„Пробиотиците са в основата на микробиома. Когато той е нарушен, ние не можем да усвоим правилно микроелементите, витамините и минералите, дори да ги приемаме като хранителни добавки. Не можем да усвояваме цинка, който участва в над триста метаболитни процеса, включително и образуването на енергията в нашия организъм. Не можем да резорбираме и магнезия, който има съществено влияние върху развитието на централната нервна система, и така нататък. Тоест първото условие да сме здрави е да оздравим нашия микробиом“, обяснява клиничният токсиколог д-р Петрова, д.м., основател и управител на фирма „Дафлорн“ ООД, произвеждаща пробиотични формули с марка „Лактера“.
Всеки ден имунната система трябва да разграничава полезното от опасното, без да предизвиква излишни възпаления. Тази сложна задача се подпомага именно от полезните бактерии. Когато те намалеят, опасността от инфекции, възпалителни заболявания и имунни нарушения се увеличава. Не е случайно, че след антибиотично лечение лекарите често препоръчват прием на пробиотици за възстановяване на чревната флора. Все повече специалисти разглеждат микробиома като своеобразен биологичен щит срещу болестите. Любопитното е, че неговата сила е свързана с една от особеностите на българската кухня.
Ферментиралите храни се завръщат
В началото на XX век европейските учени започват да проявяват внимание към необичайно високия брой възрастни хора в някои български краища. Сред изследователите е и носителят на Нобелова награда Иля Мечников, който посвещава значителна част от научната си работа на изследването на стареенето. По време на посещенията си на Балканите той е впечатлен от това, че много хора достигат преклонна възраст и продължават да бъдат дейни и работоспособни. Мечников извежда теория, според която една от причините за това е редовното приемане на ферментирали млечни произведения.
По-късно българският лекар д-р Стамен Григоров успява да изолира бактерията, която участва във ферментацията на киселото мляко – Lactobacillus bulgaricus. Това откритие поставя България на картата на световната микробиология. Повече от век по-късно Lactobacillus bulgaricus остава една от най-разпознаваемите пробиотични бактерии в света и единственият микроорганизъм, носещ името на държава и народ.
„В България и на Балканите ние употребяваме много ферментирали храни от хилядолетия и те спомагат за нашето здраве и здравно благополучие“, казва д-р Даниела Петрова. Днес тези думи звучат като потвърждение на нещо, което поколения българи са знаели много преди появата на модерната наука.
Какво са знаели нашите предци
Преди лабораториите да започнат да анализират бактериалните щамове, хората са разчитали на наблюденията си. Балканската кухня изобилства от ферментирали храни: кисело мляко, кисело зеле, туршии, маслини, квасен хляб – всички те присъстват на трапезата от векове. Днес науката потвърждава, че много от тях съдържат живи микроорганизми или вещества, които подпомагат развитието на полезните бактерии. „Колкото повече ферментирали храни употребяваме, които са обичайни за нашите земи, толкова повече си отваряме вратата към дълголетието“, казва д-р Петрова. Това се потвърждава и от изследванията в много от така наречените „сини зони“ – местата по света с най-високо средоточие на столетници. Жителите на японския остров Окинава, италианската Сардиния, гръцкия остров Икария и полуостров Никоя в Коста Рика се хранят предимно с естествени и минимално преработени храни. На тяхната маса присъстват основно ферментирали и много растителни храни, а промишлено произведените са в ограничени количества. Съществуват достатъчно данни, че разнообразното меню, включващо ферментирали храни, подкрепя здравословното равновесие на микробиома.
Чревният тракт е център на защитните ни сили, защото в него постоянно се осъществява връзка между организма и външната среда чрез храната, която приемаме. По тази причина огромна част от имунните процеси в човешкото тяло са свързани с червата.
Скритият враг на дълголетието
В съвременната медицина „врагът под прикритие“ се нарича хронично нискостепенно възпаление. Много учени смятат, че именно то стои в основата на голяма част от заболяванията, свързани със стареенето. Сърдечносъдовите заболявания, диабет тип 2, невродегенеративни синдроми и някои видове рак често са придружени от продължителни възпалителни процеси. Здравият микробиом има важно място в овладяването им.
Полезните бактерии произвеждат вещества, които поддържат чревната преграда и ограничават навлизането на възпалителни молекули в кръвта. Пробиотиците влияят върху чревната пропускливост по няколко начина: укрепват междуклетъчните връзки; подхранват чревния епител; намаляват възпалението и потискат болестотворните бактерии. Поради тази причина много учени препоръчват пробиотиците за здравословно стареене. Здравият микробиом е част от по-голямата картина на продължителния живот.
Революцията на психобиотиците
Ако доскоро схващането, че бактериите в червата влияят върху настроението, е звучало странно, днес то е сред най-бързо развиващите се направления в науката. Изследванията показват, че между мозъка и червата съществува постоянна връзка, която се осъществява чрез нервната система, хормоните и имунните механизми. Неслучайно все по-често се използва понятието „ос черва – мозък“, което описва тази сложна биологична връзка. „Психобиотиците са пробиотични микроорганизми, които регулирайки чревния микробиом, влияят върху психиката“, казва д-р Петрова и го доказа чрез научните опити на Антарктида, за които разказахме в брой 4/2025 г.
Някои чревни бактерии участват в производството на вещества, свързани с доброто настроение, включително серотонин и други невромедиатори. Това обяснява защо нарушеният микробиом често се свързва с тревожност, депресивни състояния и хроничен стрес.
Разумният избор е с български етикет
Пазарът на хранителни добавки предлага огромно разнообразие от пробиотични изделия. Според д-р Петрова потребителите трябва да обръщат внимание не само на вида бактерия, но и на конкретния щам. „Всеки щам има различни свойства. Ако след името има буквено-цифров код, това означава, че щамът е изследван, регистриран и проследен научно.“ Тя съветва хората да проверяват информацията на сайтовете на производителите, където често са публикувани клинични наблюдения и научни изследвания за конкретните щамове.
През 2011 г. екипът на „Лактера“ открива и изолира за пръв път в историята на света биологичен щам от изворна вода! Наречен е Lactobacillus bulgaricus DWT1. Новооткритият див щам се оказва десет пъти по-мощен от известния дотогава Lactobacillus bulgaricus. Откритието не само е с единствения патент за България и цяла Югоизточна Европа в областта на биотехнологиите, но е и регистрирано в САЩ с патентно покритие за целия свят. Продуктите, разработени на неговата основа, безспорно са отличен избор за хората от всички възрасти.
Пробиотичното бъдеще
Според редица учени следващите десетилетия ще донесат истинска революция в разбирането за мястото на микробиома. Вече се разработват пробиотици, съобразени с личния бактериален профил на отделния пациент. Изследват се възможности за използване на определени бактериални щамове при метаболитни заболявания, автоимунни състояния, депресия и дори в онкологията като допълваща терапия.
Макар науката все още да търси много отговори, едно е сигурно – червата отдавна не се разглеждат само като орган на храносмилането. Те се превръщат в ключов център на човешкото здраве. Може би именно там се крие една от тайните на дългия и деен живот – не в чудодейни лекарства или сложни технологии, а в поддържането на онова крехко равновесие между човека и милиардите полезни микроорганизми, които живеят в него.
Повече за пробиотичните храни, може да узнаете тук
Или като се обадите на тел.: 0882 531 330.
НЕ ПРОСТО РЕКЛАМА. ПРИСЪСТВИЕ СЪС СМИСЪЛ.
Достигнете до будна и вярна аудитория чрез платформите на „Списание 8“ тук