Миналата вечер в телевизионното предаване „Кой да знае“ прозвуча твърдението, че английският език съдържа многократно повече думи от българския. Подобни сравнения звучат убедително, защото се опират на големи числа, но създават погрешното внушение, че броят на речниковите единици сам по себе си определя богатството на един език.
Езиците обаче не изграждат значенията си по един и същ начин. В английския един глагол често се съчетава с друга кратка дума и така придобива съвсем нов смисъл. Например take означава „вземам“, но take off, когато става дума за самолет, означава „излитам“, а take over – „поемам“ или „завземам“. В българския тези значения се предават с различни самостоятелни глаголи. Това не прави единия език по-богат, а другия по-беден. Показва единствено, че двата езика използват различни средства, за да назовават света.
Българският притежава изключително развити възможности за образуване на нови думи. От прилагателни създаваме глаголи като „побелявам“, „почернявам“, „обеднявам“ и „оздравявам“. Чрез представки един и същ корен може да изрази множество точно разграничени действия: пиша, записвам, изписвам, преписвам, подписвам, описвам, вписвам, отписвам. Всяка нова дума носи различен смисъл, но остава част от ясна и подредена езикова система.
Именно тук се разкрива истинското богатство на българския език – не само в броя на думите, а в способността му да създава нови значения, да предава тънки смислови оттенъци и да изразява сложна мисъл с малко средства. Един език не може да бъде оценяван като стока на кантар, защото неговата сила не се съдържа само в речниците, а и в начина, по който думите се свързват, променят и оживяват в речта.
Може би е време да спрем да подценяваме собствения си език всеки път, когато го сравняваме с чужд. През последните десетилетия свикнахме почти без съпротива да приемаме, че чуждото е по-красиво, по-развито и по-ценно. Така лесно повярвахме и че българският е „по-беден“.
Не е!
Българският език има дълга книжовна памет, богато словообразуване и огромна изразителна сила. Ако понякога ни изглежда беден, причината не е в самия език, а в това, че все по-рядко познаваме и използваме пълното му богатство. Затова следващия път, когато чуем, че друг език има повече думи, нека не бързаме да обявяваме своя за по-беден. Броят на думите сам по себе си не определя изразителността на един език. Езикът ни не се нуждае от сравнение. Нуждае се от познание, грижа и уважение.