„Неговият акцент върху етичното поведение, образованието и несектантското единство полага основите на българския национализъм, влияейки на Априлското въстание от 1876 г., което ускорява международната намеса и независимостта.“
Това е част от статията за Васил Левски в „новата Уикипедия“ на Илон Мъск, която тръгна ударно миналата седмица с обещания да засенчи 24-годишната съкровищница на интернет пространството, която се списва от стотици доброволци вече четвърт век и се стреми да държи високи морални устои. В Уикипедия има над 40 милиона статии на 300 езика, новата Грокипедия до вчера беше с малко под 890 000 статии.
Grokipedia е онлайн енциклопедия, базирана на изкуствен интелект, разработена от компанията xAI, основана от Илон Мъск. Започва на 27 октомври 2025 г. Мъск обеща Grokipedia да е алтернатива на Уикипедия, която според него трябва да „се очисти от пропаганда“. Според The Guardian „много от 885 279 статии, достъпни в Grokipedia през първата седмица, са взети едно към едно от Уикипедия, включително статиите за PlayStation 5, Ford Focus и Led Zeppelin“.
Материалите в новата енциклопедия се създават и редактират от езиковия модел Grok. Според създателите й всяка статия е преминала проверка на фактите с модела Grok. За разлика от добрата стара Уикипедия тук никой няма право да редактира, нито да публикува. Има форма за обратна връзка, в който потребителите могат да предложат редакция като предварително са попълнили формуляр, в който посочват коя е невярната информация.
Анализатори твърдят, че много от трактовките на различни исторически и политически проблеми от миналото и съвремието се представят по доста субективен начин. В повечето случаи гледните точки не са безоценъчни и отразяват определи възгледи, които доста приличат на убежденията на Мъск.
В статията за България например няма нито един положителен факт за страната ни - от 681 г. та до наши дни. Материалът претендира за изчерпателност, съдържа уж верни данни, но избирателността, с която те са подредени, е странна.
Например в подточката „Литературни и художествени традиции“ се претупва периодът преди падането ни под османска власт, от великите ни автори е споменат само Иван Вазов. Следващото споменато име на писател е Георги Марков, на чиято биография е отреден цял абзац. Нататък – нищо за българската литература, музика, изобразително изкуство. Отива се направо на фолклорните традиции, шопската салата, ракията и тестените изделия, които сме били заимствали от турската кухня.
Няма резултати за Христо Ботев, Иван Вазов, Панагюрското златно съкровище, Петър Дънов, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Владимир Димитров - Майстора, Георги Бенковски, Дан Колов...но има обширните биографии на Деси Слава, Азис, Преслава, Галена...
За тенденциозно изнесени данни в Grokipedia алармираха и учени, цитирани от The Guardian. Повечето от примерите за странно интерпретиране на фактите, които дава медията, са за политически конфликти на съвремието и граждански протести в различни точки на планетата. „Ако Мъск го прави, тогава се страхувам от политическа манипулация“, заявява пред The Guardian Питър Бърк, почетен професор в колежа Еманюел в Кеймбридж. И допълва, че много от потребителите на новата енциклопедия ще забележат тенденциозността, но пък други ще я пропуснат и няма да подложат на съмнение прочетеното.
Андрю Дъдфийлд, ръководител на отдела за изкуствен интелект във Full Fact, британска организация за проверка на факти, се тревожи дали „създадена от изкуствен интелект енциклопедия – действителност, прекарано през филтър – е по-добро предложение от всяко друго нещо, което имаме досега. Тя не показва същата прозрачност, но изисква същото доверие. Не е ясно до каква степен е замесена човешката ръка, до каква степен е създадена от изкуствен интелект и върху какво съдържание е обучен изкуственият интелект.“
