Валери Петров(с родното име Валери Нисим Меворах) е роден 1920 година в град София. Известен е с цялостния си превод на Уилиям Шекспир, с „Пет приказки“, заради която влиза в почетния международен съвет за детска книга, с лиричната си поезия, драматургичните си текстове за малки и големи и сценариите си за игрални филми. „Йо-хо-хо“ (режисьор Зако Хеския) дори има и римейк от индийския режисьор Тарсем Сингх със заглавието „Падането“ (The Fall, 2006), ко-продукция между САЩ, Великобритания и Индия.
Днес се навършват 4 години от смъртта му и в негова чест споделяме едно от красивите му стихотворения, което може да ни напомни, че ние всички сме свързани. И днес неговите творби ясно прозвъняват в сърцата.
Тинтява
Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!