Изкуство12 ноември 2023

Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря

Незабравими бисери от „Приказка без край" на Михаил Енде

Фототапет: kinopoisk.ru

Михаил Енде (12 ноември 1929 г. – 28 август 1995) е немски детски писател, прочут с произведенията си „Момо“ и „Приказка без край“, преведени на повече от 40 езика. Син е на художника сюрреалист Едгар Енде. Детството му преминава тежко, тъй като съвпада с Втората световна война. Учи в театрално училище, по-късно работата му е свързана с изкуството – бил е актьор, сценарист и драматург. Да си припомним цитати от „Приказка без край“:

Странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да ги проумеят. Най-страшното престава да бъде страшно, когато постоянно се повтаря."
Можеш да поискаш нещо едва след като предишното се е сбъднало.
Никак не е без значение, кога и защо правиш услуга някому.
Началото си търси края.
Всеки път е завинаги. Вeчен е само мигът.
Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фиксидея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покой, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора — толкова страсти.
Виждаш не външността си, а своята истинска, най-съкровена същност, такава, каквато е в действителност. Който иска да премине през тази врата, трябва, така да се каже, да влезе в собствената си кожа.
Защо не избягаха от своя тиранин ли? Вече нямаха ни капка надежда. Това ги прави слаби. Нищото ги притегля със страшна сила и никой от тях няма вече да му устои за дълго.
Когато имаш власт с хората можеш да си правиш каквото щеш. А нищо не може да ти даде по-голяма власт над хората от лъжата. Защото човекът, момчето ми, живее от представите си. А тях можеш да ги насочваш. Тази власт е единственото, което има смисъл в живота. Затова и аз бях с властта и за да се възползвам от нея, й служех, макар и по-другояче от теб и тебеподобните.
Когато ти дойде редът да скочиш в Нищото, също ще се превърнеш в безличен, слабохарактерен слуга на властта. Кой знае за какво ще й служиш и ти. Може би с твоя помощ ще карат хората да купуват онова, което не им трябва, или да мразят онова, което не познават, да вярват, за да се подчиняват, или да се съмняват в онова, което може да ги спаси. В човешкия свят с вас, малките фантазийци, се трупат големи печалби, разпалват се войни, основават се империи…

Енде е изключително недоволен от филмовата адаптация на „Приказка без край“ (реж. Волфганг Петерсен, 1984), неуспешно съди продукцията да изличи името си от субтитрите, но парчето на Лимал си остава хит и до днес.