Изкуство14 декември 2018

Джоузеф Хелър: 3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната

&22: Който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум

Снимка: wikimedia.org
Снимка: wikimedia.org
На 12 декември 1999 г., в навечерието на новия век, оттук си тръгва Джоузеф Хелър, който остави на земните обитатели едно велико произведение, разказващо с много ирония и смях за най-голямото безумие на 20-ти век - Втората световна война. Джоузеф Хелър е роден на 1 май 1923 година в Ню Йорк в семейството на бедни евреи от Русия – Лена и Исаак Доналд Хелър. Емблематичния му сатиричен роман „Параграф 22“ е превеждан стотици пъти на десетки езици в милионни тиражи. Днес е актуален, защото във война или не, светът продължава да живее по този абсурден параграф. Хелър е и автор на  „Нещо се случи“, „Бог знае“, „Чисто злато“ и други. Нека си припомним култови реплики от "Параграф 22":

Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22."

Майор Майор беше роден прекалено късно и прекалено посредствен. Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление."

Жените убиха Джоу Гладника. Неговият отклик към жените като полови същества беше неистово обожание и идолопоклонство. Те бяха прекрасните, утоляващи, влудяващи прояви на великото чудо, средства за удоволствие, прекалено мощни, за да бъдат измерени, прекалено жарки, за да бъдат понесени, и прекалено изящни, за да бъдат използувани от мъжете, тези долни и недостойни същества. Той можеше да разтълкува присъствието на тяхната голота в ръцете си само като някаква космическа грешка, която бързо ще бъде поправена, и винаги се чувствуваше принуден да ги използува плътски както може, в беглите мигове, с които смяташе, че разполага, преди някой да го усети и да му ги отнеме."

Клевинджър знаеше всичко това, защото Клевинджър беше гений с туптящо сърце и бледно лице — Той беше мислеща личност — дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди абсолютно по всичко, беше, че прекалено много време отделяше да подписва петиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участвува в клубовете за разисквания, да напуща клубове за разисквания, да присъствува на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха съгласни, че Клевинджър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриха.
Накратко казано, беше глупак."

Клевинджър беше мъртъв. Това беше основният недостатък на неговата философия."

В края на краищата лекарите постигнаха единодушие. Те се съгласиха, че нямат никакво понятие защо войникът вижда всичко двойно."

За този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната."


Бомарше, бащата на Фигаро Изкуство

Бомарше, бащата на Фигаро

Часовникар, музикант, инженер на арфи, борсов спекулант и велик писател, чиито книги са изгаряни на клада

Всичко можеш да опознаеш, но не и самия себе си Изкуство

Всичко можеш да опознаеш, но не и самия себе си

Стендал: „Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов”

Обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред Изкуство

Обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред

70 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде Изкуство

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Не забелязваш разстоянието, ако пред себе си имаш определена цел Изкуство

Не забелязваш разстоянието, ако пред себе си имаш определена цел

Джейн Остин: Да пренебрегнеш здравия смисъл — това е верният път към щастието

Да бъде ли Крал Лир осъвременен или да не бъде? Изкуство

Да бъде ли Крал Лир осъвременен или да не бъде?

Проф. Макхортер: „Искам наистина да се свържем с Шекспир, вместо да роболепничим"

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна... Изкуство

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна...

На 14 ноември 1907 г. е родена най-нежната разказвачка на приказки Астрид Линдгрен

Първата любов е опасна само когато е последна Изкуство

Първата любов е опасна само когато е последна

155 години от рождението на сръбския хуморист Бранислав Нушич

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите Изкуство

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите

Десетте най-често цитирани мисли от Оскар Уайлд

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се Изкуство

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се

Да си спомним за сатирата на тандема Илф-Петров

„2001: Космическа одисея“ нa 51 Изкуство

„2001: Космическа одисея“ нa 51

Шедьовърът на Стенли Кубрик отново на големия екран на фестивала Cinelibri