Изкуство14 декември 2018

Джоузеф Хелър: 3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната

&22: Който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум

Снимка: wikimedia.org
Снимка: wikimedia.org
На 12 декември 1999 г., в навечерието на новия век, оттук си тръгва Джоузеф Хелър, който остави на земните обитатели едно велико произведение, разказващо с много ирония и смях за най-голямото безумие на 20-ти век - Втората световна война. Джоузеф Хелър е роден на 1 май 1923 година в Ню Йорк в семейството на бедни евреи от Русия – Лена и Исаак Доналд Хелър. Емблематичния му сатиричен роман „Параграф 22“ е превеждан стотици пъти на десетки езици в милионни тиражи. Днес е актуален, защото във война или не, светът продължава да живее по този абсурден параграф. Хелър е и автор на  „Нещо се случи“, „Бог знае“, „Чисто злато“ и други. Нека си припомним култови реплики от "Параграф 22":

Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22."

Майор Майор беше роден прекалено късно и прекалено посредствен. Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление."

Жените убиха Джоу Гладника. Неговият отклик към жените като полови същества беше неистово обожание и идолопоклонство. Те бяха прекрасните, утоляващи, влудяващи прояви на великото чудо, средства за удоволствие, прекалено мощни, за да бъдат измерени, прекалено жарки, за да бъдат понесени, и прекалено изящни, за да бъдат използувани от мъжете, тези долни и недостойни същества. Той можеше да разтълкува присъствието на тяхната голота в ръцете си само като някаква космическа грешка, която бързо ще бъде поправена, и винаги се чувствуваше принуден да ги използува плътски както може, в беглите мигове, с които смяташе, че разполага, преди някой да го усети и да му ги отнеме."

Клевинджър знаеше всичко това, защото Клевинджър беше гений с туптящо сърце и бледно лице — Той беше мислеща личност — дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди абсолютно по всичко, беше, че прекалено много време отделяше да подписва петиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участвува в клубовете за разисквания, да напуща клубове за разисквания, да присъствува на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха съгласни, че Клевинджър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриха.
Накратко казано, беше глупак."

Клевинджър беше мъртъв. Това беше основният недостатък на неговата философия."

В края на краищата лекарите постигнаха единодушие. Те се съгласиха, че нямат никакво понятие защо войникът вижда всичко двойно."

За този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната."


Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис Изкуство

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис

Кен Киси за липсата на граница между безумието и трезвото мислене

Тъмната страна на известните Изкуство

Тъмната страна на известните

Някои прелюбопитни странности и тъмни страни от живота на великите в литературата

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл Изкуство

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл

191 години от рождението на великия писател Лев Николевич Толстой

Светът им могъл би да е друг, не такъв... Изкуство

Светът им могъл би да е друг, не такъв...

Валери Петров скръбно за децата на България

Той може пепел да яде, но няма да се моли... Изкуство

Той може пепел да яде, но няма да се моли...

Големият поет Борис Христов на 74 г.

Болестите ни са нашите пристрастености Изкуство

Болестите ни са нашите пристрастености

Магичният Хенри Милър за Гърция, духовните болести и изкуството да даваш

Душата ти призовава моята... Изкуство

Душата ти призовава моята...

Скоро се навършиха 215 години от рождението на Жорж Санд

Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст Изкуство

Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст

Нейното верую: „Никога не се отдавай на мързела. Бъди позитивен и не се отказвай.”

Български „брутализъм” във Виена Изкуство

Български „брутализъм” във Виена

Изложба на архитект Стефка Георгиева представя размаха на социалистическия реализъм в проектирането

„Забранено е да не показваш любовта си” Изкуство

„Забранено е да не показваш любовта си”

Красиво стихотворение, уж от Пабло Неруда, броди из мрежата от години

Две стихотворения от Сергей Есенин Изкуство

Две стихотворения от Сергей Есенин

Вечно влюбеният хулиган на Русия се обесва в хотел на 28 декември 1925 г.

Слънцето и жабите Изкуство

Слънцето и жабите

Басня от Лафонтен

Акробатът на рояла се научава да свири само с гледане Изкуство

Акробатът на рояла се научава да свири само с гледане

Съдбата на виртуоза Георг Цифра е нелека, но духът му остава несломим

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Павел Тодоров: „В книгата си споделям опита, който натрупах в разговорите си с Човешката Изкуство

Павел Тодоров: „В книгата си споделям опита, който натрупах в разговорите си с Човешката Душа

Българският психолог и професионален терапевт адресира „Законите на живота“ към търсещите хора