Изкуство15 юли 2019

Две стихотворения от Сергей Есенин

Вечно влюбеният хулиган на Русия се обесва в хотел на 28 декември 1925 г.

Сергей Есенин и Айседора Дънкан, 1922 г.
Сергей Есенин и Айседора Дънкан, 1922 г.
На 28 октомври 1925 г. в хотел „Англетер“ в Санкт Петербург, в стаята му, намират обесен на шнура на тежката завеса Сергей Есенин – един от любимите поети на Русия, току що навършил 30 години. По-късно ще тръгнат слухове, че не става дума точно за самоубийство, но историците не са категорични за реалните обстоятелства около неговата смърт. Някои твърдят, че освен че се е обесил, преди това си е разрязал вените и е написал предсмъртното си стихотворение с кръвта си, но това е непотвърдено. Стиховете му десетилетия не са издавани, тъй като червената империя смята, че личността на Есенин е упадъчна – алкохолик, хулиган, многоженец, неподчиняващ се на съветските канони за поведение в обществото. Първото плахо томче с неговите изумително стройни куплети излиза едва през 1966 г. 

Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември стар стил), през 1895 г. в Константиново, Рязанска област. Днес това селце е с названието Есенино. Наричат Еденин и „селския поет на Русия“, заради преизпълнените с любов към родното място описателни стихове в ранното му творчество. През 1912 г. той се премества в Москва, от първата си жена Анна Изрядовна, има син, който  умира в сталински лагер през 1937 г.

През 1915 г. Есенин, вече живеещ в Санкт Петербург, се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели. През 1917 г. той се жени за Зинаида Райх, (по-късно и съпруга на Всеволод Майерхолд), от която има дъщеря и син. 5 години по-късно Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува и пие до несвяст из Европа и САЩ. Връща се в Русия през 1923 г., влюбва се несподелено в актрисата Августа Миклашевска, но в постелята му е поетесата Надежда Волпин. Тя ражда син от Сергей Есенн, но поетът така и никога не научава за съществуването му. 

През 1916 г. Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от Първата световна война е освободен от служба. През 1917 г. той се жени повторно, този път за Зинаида Райх, бъдеща съпруга на Всеволод Майерхолд, от която има дъщеря и син. През 1918 г. основава собствено издателство, наречено „Трудовая артель художников слова“.

През 1922 г. Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува из Европа и Съединените щати. През този период алкохолизмът му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през 1923 г. Есенин се влюбва в актрисата Августа Миклашевска, но чувствата му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, Александър Есенин-Волпин, за когото поетът не научава никога.

Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 г. се жени за четвърти път за София Толстая, внучка на Лев Толстой, но скоро се налага да бъде приет в болница.

След изписването заминава за Санкт Петербург по Коледа. Отсяда в хотел „Англетер“ и там прерязва вените си, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края – Волф Ерлих. На следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.

Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани в Съветския съюз едва през 1966 г.

Нека си припомним две от най-емоционалните стихотворения на руския поет. 

Прочети още:
10 талантливи безумци, дали на света велики идеи
Странностите на Вирджиния Улф, Мопасан, Есенин, Гогол и др.

10 талантливи безумци, дали на света велики идеи
Представяме ви необикновените страни на Кафка, Ницше и Хемингуей

ПИСМО ОТ МАМА

Какво ли още
мога да измисля,
какво да пиша
още, боже мой.
Пред мен лежи
на масичката ниска
полученото
мамино писмо.

Тя пише:
"Синко, ако можеш ти,
за Коледа поне
ела, любими.
Купи ми шал,
на татко си купи му 
гащи,
че у нас е недоимък.

Мен притеснява ме,
че си поет,
че се сдружи
със слава твърде клета.
А как добре бе
отнапред -
след ралото да си, в полето.

А остарях аз,
даже станах зла,
но ако ти дома 
не бе напуснал,
сега край мен 
да имаше снаха,
и внуче на коляното
да друсам.

А ти децата
пръсна по света,
жена си даде 
друг да я прегръща
и без семейство, без другар, 
без път
на стола си във кръчмата
се тръшна.

Кажи ми, майче,
що ти е?
Ти беше кротичък,
така смирен бе.
Говореха един през други те:
какъв щастлив е
старият Есенин!

Не сбъдна се 
надеждата ни в теб
и от това 
горчи ни на душата,
баща ти мислеше,
със стихове
да вадиш
малко повече заплата.

Каквото и 
да получаваш, 
пак не би
изпратил вкъщи
и затуй те хокам,
че знам си аз
и знам от теб, уви:
поетът с пръсти е широки.

И притеснява ме,
че си поет,
че се сдружи
със слава твърде клета.
А как добре бе
отнапред -
след ралото да си, в полето.

Сега е пълна скръб,
тъма като куршум.
И кон си нямаме.
Но ако ти си дoма,
ще има всичко,
а със твоя ум -
би станал председател
в изпълкома.

По-смело ще живеем,
без да ни корят,
умората 
ще те напусне, вярвам,
на твоята жена
ще дам
чекрък,
а ти ще пазиш, сине,
нашта старост."

Писмото мачкам
и си губя мисълта.
Нима пред мене пътят 
няма изход даже?
Но всичко, дето мисля,
ще разкажа там.
Във отговора
ще разкажа...
1924 (Превод© Огнян Антов)

СИЛЕН Е ЖИВОТЪТ - ОЧАРОВА...

Силен е животът — очарова
или пък ни мами с вещина,
все едно: ръката му сурова
пише съдбоносни писмена.

Но притворя ли очи, веднага
мислено си казвам: „Не тъжи,
той ни мами, ала често влага
и утеха в своите лъжи.

Обърни лице и по луната
разгадавай своя земен дял,
успокой си, смъртнико, душата,
всички чужди истини презрял.“

Искам в люляковите пожари
трезво да премисля своя път.
Ще ни лъжат ветренни другари
и жените ще ни изменят.

Нека ме ласкаят с нежно слово,
нека ме одумват с лют език —
свикнал съм на всичко и отново
няма да се жаля нито миг.

Моята душа трепери вече
на звездите в блясъка студен.
Който ми е свиден — се отрече,
и забрави — който беше с мен.

Все едно, посрещан с неохота,
мен ме радва ясната зора
и съм благодарен на живота,
че земя такава ми избра.
1925(Превод © Иван Николов)


Актьорът Сергей Безруков, който изпълни ролята на Есенин в едноименния сериал, пее по стихотворението "Хулиган"


Да бъде ли Крал Лир осъвременен или да не бъде? Изкуство

Да бъде ли Крал Лир осъвременен или да не бъде?

Проф. Макхортер: „Искам наистина да се свържем с Шекспир, вместо да роболепничим"

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна... Изкуство

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна...

На 14 ноември 1907 г. е родена най-нежната разказвачка на приказки Астрид Линдгрен

Първата любов е опасна само когато е последна Изкуство

Първата любов е опасна само когато е последна

155 години от рождението на сръбския хуморист Бранислав Нушич

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите Изкуство

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите

Десетте най-често цитирани мисли от Оскар Уайлд

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се Изкуство

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се

Да си спомним за сатирата на тандема Илф-Петров

„2001: Космическа одисея“ нa 51 Изкуство

„2001: Космическа одисея“ нa 51

Шедьовърът на Стенли Кубрик отново на големия екран на фестивала Cinelibri

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш Изкуство

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш

Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове

Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава” Изкуство

Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава”

Можете заедно с някого да мечтаете или да спите, но когато плачете - бъдете винаги сами

Завръщането на заека Изкуство

Завръщането на заека

Ретроспективна изложба във Виена показва двеста творби на Дюрер

Великият Фицджералд Изкуство

Великият Фицджералд

Никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис Изкуство

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис

Кен Киси за липсата на граница между безумието и трезвото мислене

Тъмната страна на известните Изкуство

Тъмната страна на известните

Някои прелюбопитни странности и тъмни страни от живота на великите в литературата