Сергей Есенин и Айседора Дънкан, 1922 г.
На 28 октомври 1925 г. в хотел „Англетер“ в Санкт Петербург, в стаята му, намират обесен на шнура на тежката завеса Сергей Есенин – един от любимите поети на Русия, току що навършил 30 години. По-късно ще тръгнат слухове, че не става дума точно за самоубийство, но историците не са категорични за реалните обстоятелства около неговата смърт. Някои твърдят, че освен че се е обесил, преди това си е разрязал вените и е написал предсмъртното си стихотворение с кръвта си, но това е непотвърдено. Стиховете му десетилетия не са издавани, тъй като червената империя смята, че личността на Есенин е упадъчна – алкохолик, хулиган, многоженец, неподчиняващ се на съветските канони за поведение в обществото. Първото плахо томче с неговите изумително стройни куплети излиза едва през 1966 г.
Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември стар стил), през 1895 г. в Константиново, Рязанска област. Днес това селце е с названието Есенино. Наричат Еденин и „селския поет на Русия“, заради преизпълнените с любов към родното място описателни стихове в ранното му творчество. През 1912 г. той се премества в Москва, от първата си жена Анна Изрядовна, има син, който умира в сталински лагер през 1937 г.
През 1915 г. Есенин, вече живеещ в Санкт Петербург, се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели. През 1917 г. той се жени за Зинаида Райх, (по-късно и съпруга на Всеволод Майерхолд), от която има дъщеря и син. 5 години по-късно Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува и пие до несвяст из Европа и САЩ. Връща се в Русия през 1923 г., влюбва се несподелено в актрисата Августа Миклашевска, но в постелята му е поетесата Надежда Волпин. Тя ражда син от Сергей Есенн, но поетът така и никога не научава за съществуването му.
През 1916 г. Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от Първата световна война е освободен от служба. През 1917 г. той се жени повторно, този път за Зинаида Райх, бъдеща съпруга на Всеволод Майерхолд, от която има дъщеря и син. През 1918 г. основава собствено издателство, наречено „Трудовая артель художников слова“.
През 1922 г. Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува из Европа и Съединените щати. През този период алкохолизмът му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през 1923 г. Есенин се влюбва в актрисата Августа Миклашевска, но чувствата му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, Александър Есенин-Волпин, за когото поетът не научава никога.
Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 г. се жени за четвърти път за София Толстая, внучка на Лев Толстой, но скоро се налага да бъде приет в болница.
След изписването заминава за Санкт Петербург по Коледа. Отсяда в хотел „Англетер“ и там прерязва вените си, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края – Волф Ерлих. На следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.
Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани в Съветския съюз едва през 1966 г.
Нека си припомним две от най-емоционалните стихотворения на руския поет.
Прочети още:
10 талантливи безумци, дали на света велики идеи
Странностите на Вирджиния Улф, Мопасан, Есенин, Гогол и др.10 талантливи безумци, дали на света велики идеи
Представяме ви необикновените страни на Кафка, Ницше и Хемингуей
ПИСМО ОТ МАМА
Какво ли още
мога да измисля,
какво да пиша
още, боже мой.
Пред мен лежи
на масичката ниска
полученото
мамино писмо.
Тя пише:
"Синко, ако можеш ти,
за Коледа поне
ела, любими.
Купи ми шал,
на татко си купи му
гащи,
че у нас е недоимък.
Мен притеснява ме,
че си поет,
че се сдружи
със слава твърде клета.
А как добре бе
отнапред -
след ралото да си, в полето.
А остарях аз,
даже станах зла,
но ако ти дома
не бе напуснал,
сега край мен
да имаше снаха,
и внуче на коляното
да друсам.
А ти децата
пръсна по света,
жена си даде
друг да я прегръща
и без семейство, без другар,
без път
на стола си във кръчмата
се тръшна.
Кажи ми, майче,
що ти е?
Ти беше кротичък,
така смирен бе.
Говореха един през други те:
какъв щастлив е
старият Есенин!
Не сбъдна се
надеждата ни в теб
и от това
горчи ни на душата,
баща ти мислеше,
със стихове
да вадиш
малко повече заплата.
Каквото и
да получаваш,
пак не би
изпратил вкъщи
и затуй те хокам,
че знам си аз
и знам от теб, уви:
поетът с пръсти е широки.
И притеснява ме,
че си поет,
че се сдружи
със слава твърде клета.
А как добре бе
отнапред -
след ралото да си, в полето.
Сега е пълна скръб,
тъма като куршум.
И кон си нямаме.
Но ако ти си дoма,
ще има всичко,
а със твоя ум -
би станал председател
в изпълкома.
По-смело ще живеем,
без да ни корят,
умората
ще те напусне, вярвам,
на твоята жена
ще дам
чекрък,
а ти ще пазиш, сине,
нашта старост."
Писмото мачкам
и си губя мисълта.
Нима пред мене пътят
няма изход даже?
Но всичко, дето мисля,
ще разкажа там.
Във отговора
ще разкажа...
1924 (Превод© Огнян Антов)
СИЛЕН Е ЖИВОТЪТ - ОЧАРОВА...
Силен е животът — очарова
или пък ни мами с вещина,
все едно: ръката му сурова
пише съдбоносни писмена.
Но притворя ли очи, веднага
мислено си казвам: „Не тъжи,
той ни мами, ала често влага
и утеха в своите лъжи.
Обърни лице и по луната
разгадавай своя земен дял,
успокой си, смъртнико, душата,
всички чужди истини презрял.“
Искам в люляковите пожари
трезво да премисля своя път.
Ще ни лъжат ветренни другари
и жените ще ни изменят.
Нека ме ласкаят с нежно слово,
нека ме одумват с лют език —
свикнал съм на всичко и отново
няма да се жаля нито миг.
Моята душа трепери вече
на звездите в блясъка студен.
Който ми е свиден — се отрече,
и забрави — който беше с мен.
Все едно, посрещан с неохота,
мен ме радва ясната зора
и съм благодарен на живота,
че земя такава ми избра.
1925(Превод © Иван Николов)
Актьорът Сергей Безруков, който изпълни ролята на Есенин в едноименния сериал, пее по стихотворението "Хулиган"