Подкрепете ни!




Изкуство13 януари 2023

Днес е паметна дата

Навършват се 160 години от рождението на Алеко Константинов и 145 години от това на Пейо Яворов

 


„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!“
(откъс от фейлетона „Страст”)

Алеко Константинов, познат и като Щастливеца, е роден на 13.01.1863 г. (01.01.1863 по стар стил) в Свищов. Той е познат като писател, адвокат, общественик, инициатор и основател на организираното туристическо движение в България, което е дало началото си при изкачването на Черни връх. Образованието си получава при видните частни учители Емануил Васкидавич и Янко Мустаков, както и в Свищовското училище и Априловската гимназия. Средното си образование завършва в гр.Николаев, Русия през 1881 г. и следва право в университета в Одеса, като завършва през 1885 г. Едни от най-известните му творби са „До Чикаго и назад“, която илюстрира впечатленията му от пътуването му до Америка, и „Бай Ганьо“, отразяваща социалната действителност в България по това време. През 1897 г. е убит по погрешка от засада, насочена към Михаил Такев (съпартиец на Алеко, един водачите на Демократическата партия), край село Радилово.

Цитати от Алеко Константинов
„Ний не умеем да ценим и не сме привързани страстно кам нашата хубава природа. Защо? - Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, сред удушливия дим, под влиянието на наркотическите и спиртливи питиета и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България със стереотипните фрази: „А бе българска работа", „българи-диваци, не ги ли знаеш", „България-дивотия"... А пък нито България, нито българите изобщо са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем само да хулим, за да се покажем, че уж сме много видели и много знаем..."

„Ти не ходи ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?
Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде...”
„Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града."


Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е символист, интелектуалец и революционер, който се ражда в гр.Чирпан на 13.01.1878 г. (01.01.1878 г. по стар стил). Обучава се в гр. Пловдив, като стига до пети клас и прекъсва. През годините от 1893 до 1901, работи като телеграфопощенец в различни градове: Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. След като влиза в контакт с ВМРО през 1897 г., започва да работи при тях като редактор на различни публикации, които са свързани с македоно-одринското революционно движение. През 1901 г. излиза първата му стихосбирка „Стихотворения“. Яворов е работил и като библиотекар, по-късно и като драматург в Народния театър, като резултат от това са произведенията му „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

Също като Алеко Константинов, Яворов е пътувал, но с цел да усъвършенства своите литературни умения, в градове като Нанси, Женева, Виена и Париж. Освен с литература, името му се свързва и любовните драми, които е преживял. Най-известни са страстната му любов към Мина Тодорова, в резултат на която се раждат стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“. Друга жена, която оказва изключително и фатално влияние върху поета, е голямата му любов Лора Каравелова. На нея той също посвещава произведения, а краят и на двамата е фатален - Лора се самоубива на 30 ноември 1913, а поетът отнема живота си на 29 октомври 1914 г.

Две от най-известните произведения на Яворов
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
      Две хубави очи. Душата на дете
      в две хубави очи; - музика - лъчи
      Не искат и не обещават те...
      Душата ми се моли,
      дете,
      душата ми се моли!
Страсти и неволи
      ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
      не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
      Душата ми се моли,
      дете,
      душата ми се моли...
      Не искат и не обещават те! -
      Две хубави очи. Музика, лъчи
      в две хубави очи. Душата на дете...

НА ЛОРА
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!

Миражите са близо, — пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, — пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, —
тя — плът и призрак лек!

Още по темата:

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания

Всичко е любов Изкуство

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед Изкуство

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет Изкуство

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги Изкуство

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години Изкуство

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Изкуство

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца Изкуство

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

12 зали представят творбите на големия български художник

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера Изкуство

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера

Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова Изкуство

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова

Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“

Най-страстното танго е на Карлос Гардел Изкуство

Най-страстното танго е на Карлос Гардел

„Por una Cabeza“ и до днес вдъхновява режисьори и танцьори

„Утопия“: прожекция на късо кино за дълъг размисъл Изкуство

„Утопия“: прожекция на късо кино за дълъг размисъл

Потопете се в утопичното късометражно кино на 13 декември в София

Погледни нагоре! Изкуство

Погледни нагоре!

Астрофотографията е пътят към безкрая за даровития Михаил Минков