Корица на сп. TIME от март 1973 г.
Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда (25 декември 1925 г.- 27 април 1998 г.) е американски писател, социолог и антрополог от перуански произход. Автор е на „Пътуване към Икслан", „Учението на Дон Хуан", „Една отделна реалност", „Дарът на орела", „Огънят отвътре", „Силата на мълчанието", „Активната страна на безкрайността" и много други книги. Нека си припомним извадки от „Огънят отвътре“, посветени на израстването на душата и каляването на духа в трудности и отричания от себе си.
***
Обясних на дон Хуан, че това, което исках да знам, е дали сега, в наше време, дребните тирани, които той бе нарекъл „нищожни тиранчета", могат да победят някой воин.
- По всяко време - отвърна той. - Но последиците не са така страшни, както в далечното минало. От само себе си се разбира, че днес воините винаги имат възможността да се оттеглят, да се възстановят и да се върнат по-късно. Но този проблем има и една друга страна. Да те победи „нищожно дребно тиранче" не е смъртоносно, но е опустошително. Нивото на смъртност, образно казано, е почти също толкова високо. Под това имам предвид, че воините, които са отстъпили пред „нищожното дребно тиранче", биват унищожени от собственото си чувство за провал и безполезност. Това е за мен високо ниво на смъртност.
- А какво означава да бъдеш победен?
- Всеки, който мине на страната на дребния тиранин, е победен. Да действаш, воден от гняв, да си без контрол и дисциплина, да нямаш търпение означава да си победен.
- А какво става с победените воини?
- Или се прегрупират, или изоставят търсенето на знание и влизат в редиците на дребните тирани за цял живот.
***
За да разбере, човек се нуждае от трезвост, а не от емоции. Пази се от тези, които плачат от осъзнаванията си, защото те не са осъзнали нищо.
***
Изправен пред непознатото, човек се държи смело и дръзко. Непознатото има това свойство да ни дава надежда и щастие. Човек се чувства силен, въодушевен. Дори страховете, които поражда, ни изпълват някак с чувство на удовлетворение. Новите ясновидци видели, че човек е в най-доброто си състояние, когато е изправен пред лицето на непознатото.
***
Първата истина е, че светът е такъв, какъвто изглежда, и все пак не е - продължи дон Хуан. - Той не е толкова солиден и реален, колкото нашето възприятие е накарано да вярва, че е, но не е и мираж. Светът не е илюзия, както се твърди; той е реален, от една страна, и нереален, от друга. Обърни внимание на това, защото то трябва да се разбере, а не просто да се приеме. Ние възприемаме. Това е неоспорим факт. Но това, което възприемаме, не е факт от същото естество, защото ние се научаваме какво да възприемаме.
***
Дон Хуан обясни, че това, което бе нарекъл ключът към всичко, е узнаването от непосредствен опит, че земята е живо същество и като такова може да даде на воините огромен тласък; това е един импулс, който идва от съзнанието на самата земя в мига, когато излъчванията-в пашкула на воина се подравнят със съответните излъчвания в пашкула на земята. Тъй като и земята, и човекът са живи същества, техните излъчвания съвпадат, или по точно земята има всички налични излъчвания у човека и всички налични излъчвания във всички живи същества -органични или неорганични, все едно. Когато се осъществи подреждане, живите същества използват това подреждане по органичен начин и възприемат своя свят. Воините могат да използват това подреждане или за да възприемат, както всички останали, или като тласък, който им дава възможност да навлязат в невъобразими светове.
***
...че всички живи същества съществуват, за да развиват съзнанието си. Дон Хуан го нарече колосално откритие.
С полусериозен тон ме попита дали някога съм чувал по-добър отговор на въпроса, който човечеството си задава от край време, а именно - какъв е смисълът на нашето съществуване.
***
...Ако ще умирам утре,
защо да не е, веднъж и завинаги, днес?"
Целият се разтреперах под въздействието на това забележително противопоставяне на ценности. Никога една песен не е означавала толкова много за мен. Като ги чух да пеят тези стихове, които обикновено смятах за пропити с евтина сантименталност, ми се стори, че разбрах духа на воина. Дон Хуан многократно ми бе повтарял, че воините живеят със смъртта до себе си, и от знанието, че смъртта е с тях, те черпят смелост да се изправят срещу каквото и да е. Дон Хуан бе казал, че най-лошото, което може да ни се случи, е да умрем, и тъй като това вече е наша непроменима съдба, ние сме свободни; онези, които са загубили всичко, повече няма от какво да се страхуват.