Изкуство06 март 2019

За любовта в самота

92 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Хавиер Бардем и Джована Медзоджорно в ”Любов по време на холера”, 2007, реж. Майк Нюъл,
Хавиер Бардем и Джована Медзоджорно в ”Любов по време на холера”, 2007, реж. Майк Нюъл, kinopoisk.ru
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (6 март 1927 - 17 април 2014) е колумбийски писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо или Габито в цяла Латинска Америка. Маркес е сред най-значимите автори от 20 век, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г. Остава в класиката с романите си „Сто години самота“ (1967), „Есента на патриарха“ (1975) и „Любов по време на холера“ (1985). Някои критици наричат стила му магически реализъм. Основен мотив в произведенията му е любовта в самота. Да се насладим на изяществото на любовните прозрения на незабравимия Маркес с няколко цитата от "Любов по време на холера". 

***
- Искаш ли да останеш сама? - попита той.
- Ако исках, нямаше да ти кажа да влезеш - каза тя.
Тогава той протегна ледените си пръсти в тъмнината, потърси пипнешком другата ръка и откри, че тя го очаква. Двамата бяха с достатъчно ясен разсъдък, за да установят мигновено, че нито една от двете ръце не е каквато си я бяха представяли преди докосването - бяха две ръце със стари кости. Но в следващия миг вече не бяха. Тя заговори за покойния си съпруг в сегашно време, сякаш беше жив, и Флорентино Ариса прозря, че сега и на нея й беше дошъл часът да се запита - с гордост, с величие, с неудържимо желание да живее - какво да прави с любовта, останала без стопанин.
Фермина Даса престана да пуши, за да не отдръпне ръката, която той държеше в своята. Луташе се в мъчителното желание да проумее. Не можеше да си представи по-добър съпруг от своя и все пак в спомените за живота му откриваше повече недоразумения, отколкото приятни изживявания, прекалено много неразбирателство, напразни спорове, зле преодолявана злоба. Ненадейно въздъхна: „Невероятно е как може да си бил щастлив толкова години сред такива свади и неприятности, дявол да го вземе, без да знаеш в действителност дали това е любов, или не." Когато изповедта ѝ свърши, някой бе загасил луната. 
Корабът напредваше с отмерен ход, пристъпвайки с единия крак, преди да премести другия - като огромно дебнещо животно. 
Фермина Даса се бе завърнала от мъката.
- Сега си върви - каза тя.
Флорентино Ариса й стисна ръката, наведе се към нея и понечи да я целуне по бузата. Но тя го възпря с дрезгавия си нежен глас.
- Вече не - каза му, - мириша на старост.

***
Въпреки всичко престоят на кораба за тях се оказа добре дошъл. Флорентино Ариса бе чел някъде: „Любовта се възвисява и облагородява в изпитанията." Влажният задух в президентския апартамент ги потопи в някаква нереална летаргия, в която можеха да се обичат по-лесно без въпроси. Изживяваха приказни часове, хванати за ръце в креслата до парапета, целуваха се бавно, наслаждаваха се на опиянението от ласките, несмущавани от отчаянието. В третата вечер на унеса им тя го чакаше с бутилка мастика, каквато бе пила скришом с тайфата на братовчедката Илдебранда, а по-късно - омъжена и вече е деца, - затваряйки се с приятелките си от своя нов свят. Имаше нужда от леко замайване, за да не мисли прекалено трезво за съдбата си, обаче Флорентино Ариса реши, че е, за да набере смелост за последната стъпка. Насърчен от тази илюзия, той се осмели да погали с върха на пръстите повехналата й шия, гръдта, бронирана в метални банели, бедрата с проядени кости, нозете й на стара сърна. Тя го прие доволна със затворени очи, но без да трепне, като пушеше и отпиваше бавни глътки. Накрая, когато ласките пропълзяха до корема й, тя вече бе набрала достатъчно мастика в сърцето.

- Ако ще правим глупости, да ги направим като възрастни хора - каза.

Заведе го в спалнята и почна да се съблича на светло, без престорена свенливост.

Флорентино Ариса се излета по гръб в леглото, опитвайки да се овладее, защото отново се чудеше какво да прави е кожата на тигъра, който бе убил. Тя му каза: „Не гледай." Той попита защо, без да отделя поглед от тавана.

- Защото няма да ти хареса - каза тя.

***
Лежаха дълго време по гръб. Той - обхващан от все по-голям ужас, колкото повече изтрезняваше, а тя - спокойна, почти безволева, но се молеше Богу да не изпадне в оня безсмислен смях, който я обземаше винаги щом прекалеше с мастиката. Заприказваха, за да минава времето. Говориха за себе си, за различния живот на двамата, за невероятната случайност да се намират съблечени в една тъмна каюта на един закотвен кораб, когато по вървеше да си мислят, че времето, което им остава, не е за нищо друго, освен да чакат смъртта. Тя никога не беше чувала да е имал връзка с жена, с ни една през всичките тези години, и то в град, където всичко се знаеше дори още преди да се е случило. Каза му го сякаш между другото и той отговори моментално, без да му трепне гласът:

- Пазих се девствен за теб.

Тя, така или иначе, нямаше да повярва, дори да беше истина, но любовните му писма бяха изпълнени с подобни фрази, които имаха стойност не заради смисъла си, а заради силата си на прозрение. Но й хареса дързостта, с която й го заяви. Флорентино Ариса от своя страна внезапно се запита нещо, което никога не се бе осмелявал да се запита: какъв ли таен живот бе водила тя извън брака. Нищо нямаше да го учуди, защото знаеше, че и жените са като мъжете в тайните си авантюри: същите стратегически хитрости, същите внезапни вдъхновения, същите предателства без угризения. Но направи добре, като не я попита.

***
Той взе ръката й и я сложи на гърдите си: Фермина Даса усети почти на повърхността на кожата как старото неуморно сърце бие със силата, забързаността и безредието на юноша. Той каза: „Прекалено много любов е толкова лошо, колкото и пълната липса на любов." 
Бомарше, бащата на Фигаро Изкуство

Бомарше, бащата на Фигаро

Часовникар, музикант, инженер на арфи, борсов спекулант и велик писател, чиито книги са изгаряни на клада

Всичко можеш да опознаеш, но не и самия себе си Изкуство

Всичко можеш да опознаеш, но не и самия себе си

Стендал: „Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов”

Обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред Изкуство

Обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред

70 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде Изкуство

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Не забелязваш разстоянието, ако пред себе си имаш определена цел Изкуство

Не забелязваш разстоянието, ако пред себе си имаш определена цел

Джейн Остин: Да пренебрегнеш здравия смисъл — това е верният път към щастието

Да бъде ли Крал Лир осъвременен или да не бъде? Изкуство

Да бъде ли Крал Лир осъвременен или да не бъде?

Проф. Макхортер: „Искам наистина да се свържем с Шекспир, вместо да роболепничим"

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна... Изкуство

Хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна...

На 14 ноември 1907 г. е родена най-нежната разказвачка на приказки Астрид Линдгрен

Първата любов е опасна само когато е последна Изкуство

Първата любов е опасна само когато е последна

155 години от рождението на сръбския хуморист Бранислав Нушич

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите Изкуство

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите

Десетте най-често цитирани мисли от Оскар Уайлд

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се Изкуство

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се

Да си спомним за сатирата на тандема Илф-Петров

„2001: Космическа одисея“ нa 51 Изкуство

„2001: Космическа одисея“ нa 51

Шедьовърът на Стенли Кубрик отново на големия екран на фестивала Cinelibri