Изкуство06 март 2020

За любовта в самота

93 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Хавиер Бардем и Джована Медзоджорно в ”Любов по време на холера”, 2007, реж. Майк Нюъл,
Хавиер Бардем и Джована Медзоджорно в ”Любов по време на холера”, 2007, реж. Майк Нюъл, kinopoisk.ru
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (6 март 1927 - 17 април 2014) е колумбийски писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо или Габито в цяла Латинска Америка. Маркес е сред най-значимите автори от 20 век, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г. Остава в класиката с романите си „Сто години самота“ (1967), „Есента на патриарха“ (1975) и „Любов по време на холера“ (1985). Някои критици наричат стила му магически реализъм. Основен мотив в произведенията му е любовта в самота. Да се насладим на изяществото на любовните прозрения на незабравимия Маркес с няколко цитата от "Любов по време на холера". 

***
- Искаш ли да останеш сама? - попита той.
- Ако исках, нямаше да ти кажа да влезеш - каза тя.
Тогава той протегна ледените си пръсти в тъмнината, потърси пипнешком другата ръка и откри, че тя го очаква. Двамата бяха с достатъчно ясен разсъдък, за да установят мигновено, че нито една от двете ръце не е каквато си я бяха представяли преди докосването - бяха две ръце със стари кости. Но в следващия миг вече не бяха. Тя заговори за покойния си съпруг в сегашно време, сякаш беше жив, и Флорентино Ариса прозря, че сега и на нея й беше дошъл часът да се запита - с гордост, с величие, с неудържимо желание да живее - какво да прави с любовта, останала без стопанин.
Фермина Даса престана да пуши, за да не отдръпне ръката, която той държеше в своята. Луташе се в мъчителното желание да проумее. Не можеше да си представи по-добър съпруг от своя и все пак в спомените за живота му откриваше повече недоразумения, отколкото приятни изживявания, прекалено много неразбирателство, напразни спорове, зле преодолявана злоба. Ненадейно въздъхна: „Невероятно е как може да си бил щастлив толкова години сред такива свади и неприятности, дявол да го вземе, без да знаеш в действителност дали това е любов, или не." Когато изповедта й свърши, някой бе загасил луната. 
Корабът напредваше с отмерен ход, пристъпвайки с единия крак, преди да премести другия - като огромно дебнещо животно. 
Фермина Даса се бе завърнала от мъката.
- Сега си върви - каза тя.
Флорентино Ариса й стисна ръката, наведе се към нея и понечи да я целуне по бузата. Но тя го възпря с дрезгавия си нежен глас.
- Вече не - каза му, - мириша на старост.

***
Въпреки всичко престоят на кораба за тях се оказа добре дошъл. Флорентино Ариса бе чел някъде: „Любовта се възвисява и облагородява в изпитанията." Влажният задух в президентския апартамент ги потопи в някаква нереална летаргия, в която можеха да се обичат по-лесно без въпроси. Изживяваха приказни часове, хванати за ръце в креслата до парапета, целуваха се бавно, наслаждаваха се на опиянението от ласките, несмущавани от отчаянието. В третата вечер на унеса им тя го чакаше с бутилка мастика, каквато бе пила скришом с тайфата на братовчедката Илдебранда, а по-късно - омъжена и вече е деца, - затваряйки се с приятелките си от своя нов свят. Имаше нужда от леко замайване, за да не мисли прекалено трезво за съдбата си, обаче Флорентино Ариса реши, че е, за да набере смелост за последната стъпка. Насърчен от тази илюзия, той се осмели да погали с върха на пръстите повехналата й шия, гръдта, бронирана в метални банели, бедрата с проядени кости, нозете й на стара сърна. Тя го прие доволна със затворени очи, но без да трепне, като пушеше и отпиваше бавни глътки. Накрая, когато ласките пропълзяха до корема й, тя вече бе набрала достатъчно мастика в сърцето.

- Ако ще правим глупости, да ги направим като възрастни хора - каза.

Заведе го в спалнята и почна да се съблича на светло, без престорена свенливост.

Флорентино Ариса се излета по гръб в леглото, опитвайки да се овладее, защото отново се чудеше какво да прави е кожата на тигъра, който бе убил. Тя му каза: „Не гледай." Той попита защо, без да отделя поглед от тавана.

- Защото няма да ти хареса - каза тя.

***
Лежаха дълго време по гръб. Той - обхващан от все по-голям ужас, колкото повече изтрезняваше, а тя - спокойна, почти безволева, но се молеше Богу да не изпадне в оня безсмислен смях, който я обземаше винаги щом прекалеше с мастиката. Заприказваха, за да минава времето. Говориха за себе си, за различния живот на двамата, за невероятната случайност да се намират съблечени в една тъмна каюта на един закотвен кораб, когато по вървеше да си мислят, че времето, което им остава, не е за нищо друго, освен да чакат смъртта. Тя никога не беше чувала да е имал връзка с жена, с ни една през всичките тези години, и то в град, където всичко се знаеше дори още преди да се е случило. Каза му го сякаш между другото и той отговори моментално, без да му трепне гласът:

- Пазих се девствен за теб.

Тя, така или иначе, нямаше да повярва, дори да беше истина, но любовните му писма бяха изпълнени с подобни фрази, които имаха стойност не заради смисъла си, а заради силата си на прозрение. Но й хареса дързостта, с която й го заяви. Флорентино Ариса от своя страна внезапно се запита нещо, което никога не се бе осмелявал да се запита: какъв ли таен живот бе водила тя извън брака. Нищо нямаше да го учуди, защото знаеше, че и жените са като мъжете в тайните си авантюри: същите стратегически хитрости, същите внезапни вдъхновения, същите предателства без угризения. Но направи добре, като не я попита.

***
Той взе ръката й и я сложи на гърдите си: Фермина Даса усети почти на повърхността на кожата как старото неуморно сърце бие със силата, забързаността и безредието на юноша. Той каза: „Прекалено много любов е толкова лошо, колкото и пълната липса на любов." 
В света на книгите, когато другият е затворен 2 Изкуство

В света на книгите, когато другият е затворен 2

Още литературни предложения по време на карантина

В света на книгите, когато другият е затворен Изкуство

В света на книгите, когато другият е затворен

Нашите литературни предложения по време на карантина

Ти ме направи такъв и аз съм твой Изкуство

Ти ме направи такъв и аз съм твой

Кени Роджърс остави на човечеството най-нежното изпълнение на баладата Lady

Жената е най-могъщото същество в света Изкуство

Жената е най-могъщото същество в света

Хенрик Ибсен: „Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението"

Замисляла ли си се някога за болката, която ще причиним? Изкуство

Замисляла ли си се някога за болката, която ще причиним?

Джон Ъпдайк: „Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието"

Какво да гледаме, докато стоим вкъщи? Изкуство

Какво да гледаме, докато стоим вкъщи?

10 чудесни сериала, които препоръчваме в условията на социална изолация

От памтивека той блуждаял... Изкуство

От памтивека той блуждаял...

164 години от рождението на великия художник Михаил Врубел

Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов? Изкуство

Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов?

70 години без великия Михаил Булгаков

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“ Изкуство

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“

100 години от рождението на поетесата

Да нарисуваш птица Изкуство

Да нарисуваш птица

120 години от рождението на Жак Превер

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности Изкуство

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности

Йосиф Бродски: Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва

За какво е нужен път, който не води до храма? Изкуство

За какво е нужен път, който не води до храма?

Може би киното плаче заради свят, който съществува без любов

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете Изкуство

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете

Според писателя Кевин Дикинсон прочетените книги са далеч по-малко ценни от непрочетените