Изкуство06 март 2019

За любовта в самота

92 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Хавиер Бардем и Джована Медзоджорно в ”Любов по време на холера”, 2007, реж. Майк Нюъл,
Хавиер Бардем и Джована Медзоджорно в ”Любов по време на холера”, 2007, реж. Майк Нюъл, kinopoisk.ru
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (6 март 1927 - 17 април 2014) е колумбийски писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо или Габито в цяла Латинска Америка. Маркес е сред най-значимите автори от 20 век, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г. Остава в класиката с романите си „Сто години самота“ (1967), „Есента на патриарха“ (1975) и „Любов по време на холера“ (1985). Някои критици наричат стила му магически реализъм. Основен мотив в произведенията му е любовта в самота. Да се насладим на изяществото на любовните прозрения на незабравимия Маркес с няколко цитата от "Любов по време на холера". 

***
- Искаш ли да останеш сама? - попита той.
- Ако исках, нямаше да ти кажа да влезеш - каза тя.
Тогава той протегна ледените си пръсти в тъмнината, потърси пипнешком другата ръка и откри, че тя го очаква. Двамата бяха с достатъчно ясен разсъдък, за да установят мигновено, че нито една от двете ръце не е каквато си я бяха представяли преди докосването - бяха две ръце със стари кости. Но в следващия миг вече не бяха. Тя заговори за покойния си съпруг в сегашно време, сякаш беше жив, и Флорентино Ариса прозря, че сега и на нея й беше дошъл часът да се запита - с гордост, с величие, с неудържимо желание да живее - какво да прави с любовта, останала без стопанин.
Фермина Даса престана да пуши, за да не отдръпне ръката, която той държеше в своята. Луташе се в мъчителното желание да проумее. Не можеше да си представи по-добър съпруг от своя и все пак в спомените за живота му откриваше повече недоразумения, отколкото приятни изживявания, прекалено много неразбирателство, напразни спорове, зле преодолявана злоба. Ненадейно въздъхна: „Невероятно е как може да си бил щастлив толкова години сред такива свади и неприятности, дявол да го вземе, без да знаеш в действителност дали това е любов, или не." Когато изповедта ѝ свърши, някой бе загасил луната. 
Корабът напредваше с отмерен ход, пристъпвайки с единия крак, преди да премести другия - като огромно дебнещо животно. 
Фермина Даса се бе завърнала от мъката.
- Сега си върви - каза тя.
Флорентино Ариса й стисна ръката, наведе се към нея и понечи да я целуне по бузата. Но тя го възпря с дрезгавия си нежен глас.
- Вече не - каза му, - мириша на старост.

***
Въпреки всичко престоят на кораба за тях се оказа добре дошъл. Флорентино Ариса бе чел някъде: „Любовта се възвисява и облагородява в изпитанията." Влажният задух в президентския апартамент ги потопи в някаква нереална летаргия, в която можеха да се обичат по-лесно без въпроси. Изживяваха приказни часове, хванати за ръце в креслата до парапета, целуваха се бавно, наслаждаваха се на опиянението от ласките, несмущавани от отчаянието. В третата вечер на унеса им тя го чакаше с бутилка мастика, каквато бе пила скришом с тайфата на братовчедката Илдебранда, а по-късно - омъжена и вече е деца, - затваряйки се с приятелките си от своя нов свят. Имаше нужда от леко замайване, за да не мисли прекалено трезво за съдбата си, обаче Флорентино Ариса реши, че е, за да набере смелост за последната стъпка. Насърчен от тази илюзия, той се осмели да погали с върха на пръстите повехналата й шия, гръдта, бронирана в метални банели, бедрата с проядени кости, нозете й на стара сърна. Тя го прие доволна със затворени очи, но без да трепне, като пушеше и отпиваше бавни глътки. Накрая, когато ласките пропълзяха до корема й, тя вече бе набрала достатъчно мастика в сърцето.

- Ако ще правим глупости, да ги направим като възрастни хора - каза.

Заведе го в спалнята и почна да се съблича на светло, без престорена свенливост.

Флорентино Ариса се излета по гръб в леглото, опитвайки да се овладее, защото отново се чудеше какво да прави е кожата на тигъра, който бе убил. Тя му каза: „Не гледай." Той попита защо, без да отделя поглед от тавана.

- Защото няма да ти хареса - каза тя.

***
Лежаха дълго време по гръб. Той - обхващан от все по-голям ужас, колкото повече изтрезняваше, а тя - спокойна, почти безволева, но се молеше Богу да не изпадне в оня безсмислен смях, който я обземаше винаги щом прекалеше с мастиката. Заприказваха, за да минава времето. Говориха за себе си, за различния живот на двамата, за невероятната случайност да се намират съблечени в една тъмна каюта на един закотвен кораб, когато по вървеше да си мислят, че времето, което им остава, не е за нищо друго, освен да чакат смъртта. Тя никога не беше чувала да е имал връзка с жена, с ни една през всичките тези години, и то в град, където всичко се знаеше дори още преди да се е случило. Каза му го сякаш между другото и той отговори моментално, без да му трепне гласът:

- Пазих се девствен за теб.

Тя, така или иначе, нямаше да повярва, дори да беше истина, но любовните му писма бяха изпълнени с подобни фрази, които имаха стойност не заради смисъла си, а заради силата си на прозрение. Но й хареса дързостта, с която й го заяви. Флорентино Ариса от своя страна внезапно се запита нещо, което никога не се бе осмелявал да се запита: какъв ли таен живот бе водила тя извън брака. Нищо нямаше да го учуди, защото знаеше, че и жените са като мъжете в тайните си авантюри: същите стратегически хитрости, същите внезапни вдъхновения, същите предателства без угризения. Но направи добре, като не я попита.

***
Той взе ръката й и я сложи на гърдите си: Фермина Даса усети почти на повърхността на кожата как старото неуморно сърце бие със силата, забързаността и безредието на юноша. Той каза: „Прекалено много любов е толкова лошо, колкото и пълната липса на любов." 
Тъмната страна на известните Изкуство

Тъмната страна на известните

Някои прелюбопитни странности и тъмни страни от живота на великите в литературата

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл Изкуство

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл

191 години от рождението на великия писател Лев Николевич Толстой

Светът им могъл би да е друг, не такъв... Изкуство

Светът им могъл би да е друг, не такъв...

Валери Петров скръбно за децата на България

Той може пепел да яде, но няма да се моли... Изкуство

Той може пепел да яде, но няма да се моли...

Големият поет Борис Христов на 74 г.

Болестите ни са нашите пристрастености Изкуство

Болестите ни са нашите пристрастености

Магичният Хенри Милър за Гърция, духовните болести и изкуството да даваш

Душата ти призовава моята... Изкуство

Душата ти призовава моята...

Скоро се навършиха 215 години от рождението на Жорж Санд

Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст Изкуство

Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст

Нейното верую: „Никога не се отдавай на мързела. Бъди позитивен и не се отказвай.”

Български „брутализъм” във Виена Изкуство

Български „брутализъм” във Виена

Изложба на архитект Стефка Георгиева представя размаха на социалистическия реализъм в проектирането

„Забранено е да не показваш любовта си” Изкуство

„Забранено е да не показваш любовта си”

Красиво стихотворение, уж от Пабло Неруда, броди из мрежата от години

Две стихотворения от Сергей Есенин Изкуство

Две стихотворения от Сергей Есенин

Вечно влюбеният хулиган на Русия се обесва в хотел на 28 декември 1925 г.

Слънцето и жабите Изкуство

Слънцето и жабите

Басня от Лафонтен

Акробатът на рояла се научава да свири само с гледане Изкуство

Акробатът на рояла се научава да свири само с гледане

Съдбата на виртуоза Георг Цифра е нелека, но духът му остава несломим

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“ Изкуство

Антонио Гауди: „Дворецът ми ще стане по-светъл от светлината...“

Интересни факти за автора на храма „Светото семейство“ в Барселона

Павел Тодоров: „В книгата си споделям опита, който натрупах в разговорите си с Човешката Изкуство

Павел Тодоров: „В книгата си споделям опита, който натрупах в разговорите си с Човешката Душа

Българският психолог и професионален терапевт адресира „Законите на живота“ към търсещите хора

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив” Изкуство

Орхан Памук: „Аз пиша, защото никога не съм успявал да бъда щастлив”

Днес известният турски писател навършва 67 години