Изкуство04 април 2019

„Посвещението” на Веселин Ханчев

Днес се навършват 100 години от рождението на поета

„Посвещението” на Веселин Ханчев
Веселин Ханчев  е роден на днешната дата точно преди 100 години в Стара Загора. Завършва гимназиалното си образование в родния си град, а след това право в Софийски университет. Стихове започва да пише още като ученик, а за пръв път печата през 1934 г . Творческият му път минава през позициите на уредник във в. „Литературен глас”, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София, драматург в Народната опера и в Сатиричния театър, редактор в сп. „Пламък” и в Българска кинематография. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава и Париж. Xанчев е автор и на няколко театрални пиеси, както и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда творби от френски и руски поети, а негови стихотворения са преведени на 9 езика.

Първата му стихосбирка –„Испания на кръст"- е посветена на Испанската гражданска война (1936-39). Истинската изява на Ханчев като поет обаче става след 9 септември 1944 г. В стихотворенията, публикувани тогава („Към моите връстници”, „Епоха”), се усеща неговото гражданско и творческо израстване. Ханчев е войник сред първите редици в Отечествената война. От бойното поле, а и от общуването с останалите войници, той черпи образи и мотиви за бъдещите си произведения.

Сред най-отличителните творби на поета са стихотворенията: „Балада за бащата и сина“, „Забравиха ласки“, „Русокоса моя, чипоноса“, „Не, не мога да спя“ и др. В тях Веселин Ханчев поглежда хладно очи в очи войната и обръща лицето й към това на читателя, споделя реалистични случки и неподправена тъга. Той е прям, искрен, но и драматичен:
„Ставай! Отивай на смяна!
Чуваш ли, татко, стани!
Празен окопа остана!
Ти вместо мен се върни!“
Бавно надигнал се стария.
Гледа — момчето мълчи.
Пушката свети, изгаря го
с остри метални очи.
Стиснал я с пръсти корави,
бързо целунал синът,
после, във мрака изправен,
тръгнал по стръмния път.


Поетът се откроява ярко и със своето ненадминато чувство за хумор. Това е неговият похват за това да влее виталност в стиха, да вмъкне своите идеали и да покаже нетолерантност към всичко грозно и назадничаво в живота:
Пестили алчно, мълчешком
и дом голям градили,
децата даже в този дом
от алчност те спестили.
Лежат сред страшна пустота,
в ненавист замълчали,
не взели нищо от света
и нищичко не дали.


Едно от най-открояващите произведения, в които Ханчев е оставил своя личен почерк, е „Посвещение”
– своебразно завещание на поколенията. Такова, което само един човек, притежаващ идеали, морал и сила на духа, може да завещае. Да оставиш значима диря след себе си, да осмислиш съществуването си, да работиш над  духовното си израстване, това са мотивите на автора в него. А как звучат тези думи в нашето съвремие? Ханчев е живял във време много близко до нашето, вслушайте се в думите му...
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък, непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“ Изкуство

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“

100 години от рождението на поетесата

Да нарисуваш птица Изкуство

Да нарисуваш птица

120 години от рождението на Жак Превер

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности Изкуство

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности

Йосиф Бродски: Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва

За какво е нужен път, който не води до храма? Изкуство

За какво е нужен път, който не води до храма?

Може би киното плаче заради свят, който съществува без любов.

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете Изкуство

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете

Според писателя Кевин Дикинсон прочетените книги са далеч по-малко ценни от непрочетените

Написаха акт на новата версия на „Под игото“ Изкуство

Написаха акт на новата версия на „Под игото“

Министерството на културата: промените в текста на Иван Вазов са недопустими

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите Изкуство

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите

Вирджиния Улф остава в литературната история с дълбоката болка на яркия талант

Бомарше, бащата на Фигаро Изкуство

Бомарше, бащата на Фигаро

Часовникар, музикант, инженер на арфи, борсов спекулант и велик писател, чиито книги са изгаряни на клада

Всичко можеш да опознаеш, но не и самия себе си Изкуство

Всичко можеш да опознаеш, но не и самия себе си

Стендал: „Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов”

Обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред Изкуство

Обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред

70 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде Изкуство

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Не забелязваш разстоянието, ако пред себе си имаш определена цел Изкуство

Не забелязваш разстоянието, ако пред себе си имаш определена цел

Джейн Остин: Да пренебрегнеш здравия смисъл — това е верният път към щастието