Изкуство04 април 2019

„Посвещението” на Веселин Ханчев

Днес се навършват 100 години от рождението на поета

„Посвещението” на Веселин Ханчев
Веселин Ханчев  е роден на днешната дата точно преди 100 години в Стара Загора. Завършва гимназиалното си образование в родния си град, а след това право в Софийски университет. Стихове започва да пише още като ученик, а за пръв път печата през 1934 г . Творческият му път минава през позициите на уредник във в. „Литературен глас”, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София, драматург в Народната опера и в Сатиричния театър, редактор в сп. „Пламък” и в Българска кинематография. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава и Париж. Xанчев е автор и на няколко театрални пиеси, както и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда творби от френски и руски поети, а негови стихотворения са преведени на 9 езика.

Първата му стихосбирка –„Испания на кръст"- е посветена на Испанската гражданска война (1936-39). Истинската изява на Ханчев като поет обаче става след 9 септември 1944 г. В стихотворенията, публикувани тогава („Към моите връстници”, „Епоха”), се усеща неговото гражданско и творческо израстване. Ханчев е войник сред първите редици в Отечествената война. От бойното поле, а и от общуването с останалите войници, той черпи образи и мотиви за бъдещите си произведения.

Сред най-отличителните творби на поета са стихотворенията: „Балада за бащата и сина“, „Забравиха ласки“, „Русокоса моя, чипоноса“, „Не, не мога да спя“ и др. В тях Веселин Ханчев поглежда хладно очи в очи войната и обръща лицето й към това на читателя, споделя реалистични случки и неподправена тъга. Той е прям, искрен, но и драматичен:
„Ставай! Отивай на смяна!
Чуваш ли, татко, стани!
Празен окопа остана!
Ти вместо мен се върни!“
Бавно надигнал се стария.
Гледа — момчето мълчи.
Пушката свети, изгаря го
с остри метални очи.
Стиснал я с пръсти корави,
бързо целунал синът,
после, във мрака изправен,
тръгнал по стръмния път.


Поетът се откроява ярко и със своето ненадминато чувство за хумор. Това е неговият похват за това да влее виталност в стиха, да вмъкне своите идеали и да покаже нетолерантност към всичко грозно и назадничаво в живота:
Пестили алчно, мълчешком
и дом голям градили,
децата даже в този дом
от алчност те спестили.
Лежат сред страшна пустота,
в ненавист замълчали,
не взели нищо от света
и нищичко не дали.


Едно от най-открояващите произведения, в които Ханчев е оставил своя личен почерк, е „Посвещение”
– своебразно завещание на поколенията. Такова, което само един човек, притежаващ идеали, морал и сила на духа, може да завещае. Да оставиш значима диря след себе си, да осмислиш съществуването си, да работиш над  духовното си израстване, това са мотивите на автора в него. А как звучат тези думи в нашето съвремие? Ханчев е живял във време много близко до нашето, вслушайте се в думите му...
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък, непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се Изкуство

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се

Да си спомним за сатирата на тандема Илф-Петров

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш Изкуство

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш

Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове

„2001: Космическа одисея“ нa 51 Изкуство

„2001: Космическа одисея“ нa 51

Шедьовърът на Стенли Кубрик отново на големия екран на фестивала Cinelibri

Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава” Изкуство

Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава”

Можете заедно с някого да мечтаете или да спите, но когато плачете - бъдете винаги сами

Завръщането на заека Изкуство

Завръщането на заека

Ретроспективна изложба във Виена показва двеста творби на Дюрер

Великият Фицджералд Изкуство

Великият Фицджералд

Никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис Изкуство

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис

Кен Киси за липсата на граница между безумието и трезвото мислене

Тъмната страна на известните Изкуство

Тъмната страна на известните

Някои прелюбопитни странности и тъмни страни от живота на великите в литературата

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл Изкуство

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл

191 години от рождението на великия писател Лев Николевич Толстой

Светът им могъл би да е друг, не такъв... Изкуство

Светът им могъл би да е друг, не такъв...

Валери Петров скръбно за децата на България

Той може пепел да яде, но няма да се моли... Изкуство

Той може пепел да яде, но няма да се моли...

Големият поет Борис Христов на 74 г.

Болестите ни са нашите пристрастености Изкуство

Болестите ни са нашите пристрастености

Магичният Хенри Милър за Гърция, духовните болести и изкуството да даваш

Душата ти призовава моята... Изкуство

Душата ти призовава моята...

Скоро се навършиха 215 години от рождението на Жорж Санд

Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст Изкуство

Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст

Нейното верую: „Никога не се отдавай на мързела. Бъди позитивен и не се отказвай.”