ИзкуствоБойка Асиова / 16 май 2019

Лудовица

Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги

Альонушка, худ. Виктор Васнецов
Альонушка, худ. Виктор Васнецов
Бойка Асиова е родена през 1945г. в Разлог.  Инженер-химик по образование, повече от 30 години  е журналист в различни издания. Автор е на 14 книги, сред които „Сребърна пара“, „Мир вам, сто врабчета“, „Мъжко можене“. Романът й „Яловата вдовица“ е номиниран за наградата „Хеликон“, отличен с Националната награда за литература „Николай Хайтов“ за 2007 г. През 2012 г. романът излиза на немски език в Германия.
Бойка Асиова е и автор на много документални филми, посветени на борбите на македонските българи за национално освобождение, културното наследство, традиции и нрави и тяхната съвременна проекция. Бойка Асиова предостави на читателите на Списание Осем своя разказ "Лудовица" от едноименния сборник с разкази. 

Малко преди полунощ, яхнал коня, мъжът се прехвърли през оградата на Голема ливада. Отскочи от гърба на добичето лек и гъвкав като дивеч. Накъса трева, надипли я върху главата на железния клин, който извади от пазвата си, и го начука в меката плът на ливадата. Завърза на клюса повода, потупа лъскавия ат по горещата и влажна шия и го остави да пасе. А той се върна в топлата постеля на жена си.
Голема ливада е всред селището и е собственост на Максето, където той след години щеше да издига къщи на синовете си.
По Еньовден тревата е дъхава и целебна. Няма насита от нея. В заспалата тишина се чуваше само лакомото хрупане на животното.
Преди да се сипне зората и се разшават най-ранобудните по дворовете, мъжът дойде да си прибере коня. В здрачината отдалече видя, че добичето, странно отметнало глава, лежи. С примряло сърце се приближи, допря ръка до хълбока му - студен! Разбра: конят е мъртъв. Опипа трупа - цял. Никъде не лепнеше кръв. Сал на едната нога липсваше подковата.
Хукна назад. 
Изплашен, намъкна се под чергата.
- Що има? - попита жена му като го усети веднага как ситно трепери.
- Коня...
- Да не го е прибрал? Думах ли ти да не го оставеш в ливадата му. Чорбаджия не прощава.
- Там е.
- Кой?
- Коня.
- И що?
- ...
- Думай, де! - изсъска жената и го разтърси за кошулята.
- Умрел е.
- Умреееел? Ка така умрел? Че той беше здрав? Нищо му немаше до снощи? - глухо на себе си продума стопанката. - Да не е наяден от нещо? Кръв има ли по него?
- Не е. Цел е.
- Цел? Да не е отровен?
- Не знам.
- Що знаеш ти, бе? - бутна жената мъжа си и запретна чергата да стане.
- Цел е... Само му нема една пльоча - със страх съобщи мъжът. 
- Пльоча? - казаното закова жената с една нога под чергата, с друга извън нея.
- А-ха. Задна десна. Скоро го подковах. Не верувам да се е изела - заобяснява той, като да беше виновен за изчезналата подкова.
- Викаш нема едната пльоча? - жената вече знаеше какво се е случило.
- А-ха, нема я. Ами сега? - попита той.
- Сега? Нема да го бараш оттам. Нема да го дигаш. Нека се извърти още една нощ е ще видим - отсече жената, която вече беше решила какво да прави, и се измъкна от постелята.

Залисани по свои си работи, хората не забелязаха веднага, че в средата на Голема ливада лежеше нечий кон. На другия ден се разчу, че добичето умряло от устрел - настъпило е тревка, от която подковата се е разлетяла на парчета по ливадата, а на кончето се пукнало сърцето му.
Знаеше си жената, че ще дойде времето, в което тя ще да намери разковната билка. Години наред я търси по ливадите на Зли дол и не попадна на нея. Пролети наред ходеше взираше се, чоплеше, не я видя. От стари билярки беше слушала, че там се намира. Намира се, но тя не я найде.
Дойде тоя ден най-сетне. Прочее не ден. Такива неща се случваха нощем. Тази, нейната, дългочаканата нощ беше дошла.
Като превали вечерта и тъмнината се сгъсти, тя отиде на ливадата. Съблече се гола-голеничка. Така само можеше да хване дикиш. Заопипва, за да намери стъпката, където конят е намерил смъртта си. Тя виждаше в тъмнината бетер фокерица. Найде тревката-убиец. Найде я на питомно място - на Голема ливада всред селището. 
Надяна си обратно дрехите и се изпари от ливадата.

Лудовица. Така я кръстиха. Хората и отнапред се досещаха, че тя прави магии, но сега с тая тревка, която прочее никой не беше я видял, можеше да подлуди когото си поиска.
От оная нощ Лудовица носи градушката в ръкава си. Всички го знаят. Рече ли, ще изполоми всичко. Докато не зарине земята с потрошляци от дървета и керемиди, не мирясва.
Нагледа ли се на някоя къща - сполетява я беда, по-страшна от градушката. Не остави камък вурху камък и човек до човек. Ще изпонамрази всички помежду им и ще ги остави да зъзнат в ненавистта си зиме и лете, да ръмжат един срещу друг всеки срещу всеки. Като зли кучета. Да гледат как през пръстите им изтича всичко, което години са събирали - и имот, и стока, и самият им живот.
Но Лудовица както може да разтури, така и събира къща.
Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги. 

Едно лято, цело-целеничко, капка не капна. Настана страшна суша - изпогоряха поле и човеци, мор по добитъка захвана. 
Научил някой, че тая беля може да се е стоварила на главата людска от Циглиш. На тоя стар и лаком керемидчия, чиято голяма тайфа се изхранваше, и то с бял хляб, от цигли и тухли, нему дъж не трябва. Той ни оре, ни сее, ни ливади коси. Нужно му е дълго сухо лято, силен пек, за да му съхне стоката.
Чу се, че Лудовица била пошушнала на неколцина имотни чифчии: ако искат да се отвърже дъждът, да преровят около керемидарницата на Циглиш, където той бил закопал живо пърле още в ранна пролет. Магарешкото жертвоприношение било докарало сушата. Подосещаха се те, че ако оня стар хитрец е сторил това, то тя го е подучила и то не за Бог да прости. Тя пари не искаше. Само не пропускаше да забележи, че всичко нещо дикиш хваща, ако се отърка в злато. 
И наистина не остана скрито, че като са прекопали с казми околовръст тухларницата, изровили хайванчето гнило-недогнило. Като се уверили каква е причината за сушата, в яда си изполомили всички простряни на слънце керемиди, съборили копторите с тухли и набили работниците на Циглиш. Има-няма два часа подир това се събраха облаци над околните баири и заваля дъжд. Валя три дни, докато напълни всички пукнатини по нивите.
Лудовица преде лен на чардака. Наплюмчва пръсти, източва яката златистозеленикава жичка на преждата, засилва на подвито коляно вретеното. То пее. Лудовица лен преде и се готви да връзва нови магии.


Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“ Изкуство

Леда Милева: Не съм само „Зайченцето бяло“

100 години от рождението на поетесата

Да нарисуваш птица Изкуство

Да нарисуваш птица

120 години от рождението на Жак Превер

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности Изкуство

Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности

Йосиф Бродски: Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва

За какво е нужен път, който не води до храма? Изкуство

За какво е нужен път, който не води до храма?

Може би киното плаче заради свят, който съществува без любов.

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете Изкуство

Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете

Според писателя Кевин Дикинсон прочетените книги са далеч по-малко ценни от непрочетените

Написаха акт на новата версия на „Под игото“ Изкуство

Написаха акт на новата версия на „Под игото“

Министерството на културата: промените в текста на Иван Вазов са недопустими

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите Изкуство

Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите

Вирджиния Улф остава в литературната история с дълбоката болка на яркия талант

Бомарше, бащата на Фигаро Изкуство

Бомарше, бащата на Фигаро

Часовникар, музикант, инженер на арфи, борсов спекулант и велик писател, чиито книги са изгаряни на клада

Всичко можеш да опознаеш, но не и самия себе си Изкуство

Всичко можеш да опознаеш, но не и самия себе си

Стендал: „Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов”

Обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред Изкуство

Обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред

70 години от смъртта на великия антиутопист Джордж Оруел

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде Изкуство

Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде

Гео Милев: Българският народ стои пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване

Не забелязваш разстоянието, ако пред себе си имаш определена цел Изкуство

Не забелязваш разстоянието, ако пред себе си имаш определена цел

Джейн Остин: Да пренебрегнеш здравия смисъл — това е верният път към щастието