ИзкуствоБойка Асиова / 16 май 2019

Лудовица

Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги

Альонушка, худ. Виктор Васнецов
Альонушка, худ. Виктор Васнецов
Бойка Асиова е родена през 1945г. в Разлог.  Инженер-химик по образование, повече от 30 години  е журналист в различни издания. Автор е на 14 книги, сред които „Сребърна пара“, „Мир вам, сто врабчета“, „Мъжко можене“. Романът й „Яловата вдовица“ е номиниран за наградата „Хеликон“, отличен с Националната награда за литература „Николай Хайтов“ за 2007 г. През 2012 г. романът излиза на немски език в Германия.
Бойка Асиова е и автор на много документални филми, посветени на борбите на македонските българи за национално освобождение, културното наследство, традиции и нрави и тяхната съвременна проекция. Бойка Асиова предостави на читателите на Списание Осем своя разказ "Лудовица" от едноименния сборник с разкази. 

Малко преди полунощ, яхнал коня, мъжът се прехвърли през оградата на Голема ливада. Отскочи от гърба на добичето лек и гъвкав като дивеч. Накъса трева, надипли я върху главата на железния клин, който извади от пазвата си, и го начука в меката плът на ливадата. Завърза на клюса повода, потупа лъскавия ат по горещата и влажна шия и го остави да пасе. А той се върна в топлата постеля на жена си.
Голема ливада е всред селището и е собственост на Максето, където той след години щеше да издига къщи на синовете си.
По Еньовден тревата е дъхава и целебна. Няма насита от нея. В заспалата тишина се чуваше само лакомото хрупане на животното.
Преди да се сипне зората и се разшават най-ранобудните по дворовете, мъжът дойде да си прибере коня. В здрачината отдалече видя, че добичето, странно отметнало глава, лежи. С примряло сърце се приближи, допря ръка до хълбока му - студен! Разбра: конят е мъртъв. Опипа трупа - цял. Никъде не лепнеше кръв. Сал на едната нога липсваше подковата.
Хукна назад. 
Изплашен, намъкна се под чергата.
- Що има? - попита жена му като го усети веднага как ситно трепери.
- Коня...
- Да не го е прибрал? Думах ли ти да не го оставеш в ливадата му. Чорбаджия не прощава.
- Там е.
- Кой?
- Коня.
- И що?
- ...
- Думай, де! - изсъска жената и го разтърси за кошулята.
- Умрел е.
- Умреееел? Ка така умрел? Че той беше здрав? Нищо му немаше до снощи? - глухо на себе си продума стопанката. - Да не е наяден от нещо? Кръв има ли по него?
- Не е. Цел е.
- Цел? Да не е отровен?
- Не знам.
- Що знаеш ти, бе? - бутна жената мъжа си и запретна чергата да стане.
- Цел е... Само му нема една пльоча - със страх съобщи мъжът. 
- Пльоча? - казаното закова жената с една нога под чергата, с друга извън нея.
- А-ха. Задна десна. Скоро го подковах. Не верувам да се е изела - заобяснява той, като да беше виновен за изчезналата подкова.
- Викаш нема едната пльоча? - жената вече знаеше какво се е случило.
- А-ха, нема я. Ами сега? - попита той.
- Сега? Нема да го бараш оттам. Нема да го дигаш. Нека се извърти още една нощ е ще видим - отсече жената, която вече беше решила какво да прави, и се измъкна от постелята.

Залисани по свои си работи, хората не забелязаха веднага, че в средата на Голема ливада лежеше нечий кон. На другия ден се разчу, че добичето умряло от устрел - настъпило е тревка, от която подковата се е разлетяла на парчета по ливадата, а на кончето се пукнало сърцето му.
Знаеше си жената, че ще дойде времето, в което тя ще да намери разковната билка. Години наред я търси по ливадите на Зли дол и не попадна на нея. Пролети наред ходеше взираше се, чоплеше, не я видя. От стари билярки беше слушала, че там се намира. Намира се, но тя не я найде.
Дойде тоя ден най-сетне. Прочее не ден. Такива неща се случваха нощем. Тази, нейната, дългочаканата нощ беше дошла.
Като превали вечерта и тъмнината се сгъсти, тя отиде на ливадата. Съблече се гола-голеничка. Така само можеше да хване дикиш. Заопипва, за да намери стъпката, където конят е намерил смъртта си. Тя виждаше в тъмнината бетер фокерица. Найде тревката-убиец. Найде я на питомно място - на Голема ливада всред селището. 
Надяна си обратно дрехите и се изпари от ливадата.

Лудовица. Така я кръстиха. Хората и отнапред се досещаха, че тя прави магии, но сега с тая тревка, която прочее никой не беше я видял, можеше да подлуди когото си поиска.
От оная нощ Лудовица носи градушката в ръкава си. Всички го знаят. Рече ли, ще изполоми всичко. Докато не зарине земята с потрошляци от дървета и керемиди, не мирясва.
Нагледа ли се на някоя къща - сполетява я беда, по-страшна от градушката. Не остави камък вурху камък и човек до човек. Ще изпонамрази всички помежду им и ще ги остави да зъзнат в ненавистта си зиме и лете, да ръмжат един срещу друг всеки срещу всеки. Като зли кучета. Да гледат как през пръстите им изтича всичко, което години са събирали - и имот, и стока, и самият им живот.
Но Лудовица както може да разтури, така и събира къща.
Поиска ли, може и тих дъжд да докара. Да напои с благодат земята майка като същи свети Георги. 

Едно лято, цело-целеничко, капка не капна. Настана страшна суша - изпогоряха поле и човеци, мор по добитъка захвана. 
Научил някой, че тая беля може да се е стоварила на главата людска от Циглиш. На тоя стар и лаком керемидчия, чиято голяма тайфа се изхранваше, и то с бял хляб, от цигли и тухли, нему дъж не трябва. Той ни оре, ни сее, ни ливади коси. Нужно му е дълго сухо лято, силен пек, за да му съхне стоката.
Чу се, че Лудовица била пошушнала на неколцина имотни чифчии: ако искат да се отвърже дъждът, да преровят около керемидарницата на Циглиш, където той бил закопал живо пърле още в ранна пролет. Магарешкото жертвоприношение било докарало сушата. Подосещаха се те, че ако оня стар хитрец е сторил това, то тя го е подучила и то не за Бог да прости. Тя пари не искаше. Само не пропускаше да забележи, че всичко нещо дикиш хваща, ако се отърка в злато. 
И наистина не остана скрито, че като са прекопали с казми околовръст тухларницата, изровили хайванчето гнило-недогнило. Като се уверили каква е причината за сушата, в яда си изполомили всички простряни на слънце керемиди, съборили копторите с тухли и набили работниците на Циглиш. Има-няма два часа подир това се събраха облаци над околните баири и заваля дъжд. Валя три дни, докато напълни всички пукнатини по нивите.
Лудовица преде лен на чардака. Наплюмчва пръсти, източва яката златистозеленикава жичка на преждата, засилва на подвито коляно вретеното. То пее. Лудовица лен преде и се готви да връзва нови магии.


Спасението на давещите се е дело на самите давещи се Изкуство

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се

Да си спомним за сатирата на тандема Илф-Петров

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш Изкуство

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш

Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове

„2001: Космическа одисея“ нa 51 Изкуство

„2001: Космическа одисея“ нa 51

Шедьовърът на Стенли Кубрик отново на големия екран на фестивала Cinelibri

Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава” Изкуство

Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава”

Можете заедно с някого да мечтаете или да спите, но когато плачете - бъдете винаги сами

Завръщането на заека Изкуство

Завръщането на заека

Ретроспективна изложба във Виена показва двеста творби на Дюрер

Великият Фицджералд Изкуство

Великият Фицджералд

Никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис Изкуство

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис

Кен Киси за липсата на граница между безумието и трезвото мислене

Тъмната страна на известните Изкуство

Тъмната страна на известните

Някои прелюбопитни странности и тъмни страни от живота на великите в литературата

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл Изкуство

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл

191 години от рождението на великия писател Лев Николевич Толстой

Светът им могъл би да е друг, не такъв... Изкуство

Светът им могъл би да е друг, не такъв...

Валери Петров скръбно за децата на България

Той може пепел да яде, но няма да се моли... Изкуство

Той може пепел да яде, но няма да се моли...

Големият поет Борис Христов на 74 г.

Болестите ни са нашите пристрастености Изкуство

Болестите ни са нашите пристрастености

Магичният Хенри Милър за Гърция, духовните болести и изкуството да даваш

Душата ти призовава моята... Изкуство

Душата ти призовава моята...

Скоро се навършиха 215 години от рождението на Жорж Санд

Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст Изкуство

Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст

Нейното верую: „Никога не се отдавай на мързела. Бъди позитивен и не се отказвай.”