Изкуство09 май 2019

Погребвай мъртвите и поглъщай живота!

В сказанията на поколенията червеи ние ще бъдем добрите богове на изобилието, пише Ремарк

1945 г., Брачни халки на загиналите в Бухенвалд
1945 г., Брачни халки на загиналите в Бухенвалд

"Помагай когато можеш; направи всичко тогава – но когато е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив."
Това са думи на родения на 22 юни 1898 г. велик немски писател Ерих Мария Ремарк (починал през 1970 г.). На същата дата - 22 юни 1941 г., Германия нахлува в СССР в рамките на операция „Барбароса". Нека да си припомним няколко изречения от "Време да се живее, време да се мре" на Ремарк.

В последните години трябва да са имали предостатъчно за ядене - помисли си той. - Навсякъде, където бяхме - колкото им се иска. За червеите на Европа, Азия и Африка ние представляваме златен век. Предоставихме им армии от трупове. В сказанията на поколенията червеи ние ще бъдем добрите богове на изобилието."

Той се отдръпна. Мъртъвци - много мъртъвци имаше в тази земя. Най-напред убитите на противника, най-вече - на противника, но след това смъртта все по-властно настъпваше и в собствените редове. Полковете трябваше постоянно да бъдат попълвани, другарите му от началото на войната бяха изчезнали един след друг, за да остане само шепа от тях. От приятелите, които бе имал, оставаше само един - Фрезенбург, командир на IV рота. Другите бяха или убити, или преместени, или пренесени в болница, или имаха щастието да бъдат изпратени като негодни в Германия. По-рано всичко това изглеждаше другояче. И се наричаше другояче.
Той чу стъпките на Зауер, който се изкачваше по височината.
- Имаше ли нещо особено? - запита той.
- Нищо. За момент ми се стори, че чух нещо. Бяха плъховете в обора, където са русите.
Зауер погледна към хълма, където бяха погребани партизаните.
- Тези поне имат свой гроб.
- Да. Сами си го изкопаха.
Зауер се изплю.
- Всъщност човек може да разбере тия нещастници. Земята, която разрушаваме, е тяхна земя.
Гребер го погледна. Наистина през нощта човек мисли не така, както през деня, но Зауер беше стар войник и не бе прекалено чувствителен.
- Как ти дойде това на ума? - запита той. - Навярно защото отстъпваме?
- Разбира се. Представи си, че и те постъпят така с нас? - За миг Гребер замълча. „Не съм по-добър от него - помисли си той. - докато можех и аз отблъсквах тези мисли по възможност по-далеч от себе си."
- Странно! Как започваш да разбираш другите, когато сам затънеш до гуша в калта - каза той след това. - Когато се чувствуваш добре, не ти идват такива мисли в главата, нали?
- Не, напълно естествено.
Първата любов е опасна само когато е последна Изкуство

Първата любов е опасна само когато е последна

155 години от рождението на сръбския хуморист Бранислав Нушич

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите Изкуство

Ние не понасяме хора със същите недостатъци като нашите

Десетте най-често цитирани мисли от Оскар Уайлд

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се Изкуство

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се

Да си спомним за сатирата на тандема Илф-Петров

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш Изкуство

Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш

Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове

„2001: Космическа одисея“ нa 51 Изкуство

„2001: Космическа одисея“ нa 51

Шедьовърът на Стенли Кубрик отново на големия екран на фестивала Cinelibri

Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава” Изкуство

Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава”

Можете заедно с някого да мечтаете или да спите, но когато плачете - бъдете винаги сами

Завръщането на заека Изкуство

Завръщането на заека

Ретроспективна изложба във Виена показва двеста творби на Дюрер

Великият Фицджералд Изкуство

Великият Фицджералд

Никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис Изкуство

Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис

Кен Киси за липсата на граница между безумието и трезвото мислене

Тъмната страна на известните Изкуство

Тъмната страна на известните

Някои прелюбопитни странности и тъмни страни от живота на великите в литературата

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл Изкуство

Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл

191 години от рождението на великия писател Лев Николевич Толстой

Светът им могъл би да е друг, не такъв... Изкуство

Светът им могъл би да е друг, не такъв...

Валери Петров скръбно за децата на България

Той може пепел да яде, но няма да се моли... Изкуство

Той може пепел да яде, но няма да се моли...

Големият поет Борис Христов на 74 г.

Болестите ни са нашите пристрастености Изкуство

Болестите ни са нашите пристрастености

Магичният Хенри Милър за Гърция, духовните болести и изкуството да даваш