Ъруин Шоу (27 февруари 1913 - 16 май 1984) е псевдонимът на американскя писател, драматург и сценарист Ъруин Гилберт Шамфоров. Световна известност му носят романите „Богат, беден“, „Младите лъвове“, „Просяк, крадец“, „Хляб по водите“ и „Вечер във Византия“. Книгите му са продадени в над 14 милиона копия в цял свят.
- Има прекалено много книги, които не съм прочел, прекалено много места, които не съм посетил и прекалено много спомени, които не съм запазил достатъчно дълго.
- Добър човек, но без късмет. Удивително колко често тези неща вървят заедно.
- Луди има навсякъде, даже и в лудницата.
- Всяко нещо си има своята цена, която не винаги съответства на стойността му.
- Става ми лошо, когато критиците кажат, че съм майстор на популярния роман. Какво тогава е непопулярния роман?
- Човек трябва да се стреми да му завиждат колкото се може по-малко.
- Тръгваш от маса в кафе, защото всичко в Париж започва от маса в кафе. Чакаш момичето, което обичаш. Тя е млада, американка е и е съвършена. Измислил си я, защото в момента мечтаеш. Едва ли има много неща в този тъжен свят, които да са по-приятни от това да кръстосваш улиците на Париж цял един ден с такова момиче. По Сена плуват ледени блокове и дърветата са отрупани с цветове. Фонтаните на Рона-Поан подскачат и хвърлят ефирен шлейф от пръски по обграждащите ги цветя. По рафтовете са изложени десетки видове pate, алсатийски choucroute, gnocchi и охлюви. Можеш да вземеш такси до Булонския лес и да обядвате под стъклените свещници овесени направо от дърветата, да поръчаш пъстърва и бутилка вино. Ако е пролет, кестените са отрупани с бели и розови цветове. Можеш да си купиш картичка, на която с изящни букви е отпечатано поетическо обръщение от Виктор Юго към Париж, част от което звучи по следният начин: "Градовете са библии от камък". Излизаш от Лувъра и и влизаш в най-любимия си музей в целия свят - музея "Жю де Пом", където са събрани великите импресионисти Сезан, Реноар, Моне, Мане, Дега и Писаро.
- Лицемерието е язва, разяждаща душата на американеца. Струва ли си да се отиде толкова далече?
- Аз съм твърде глупава, за да понасям леко самотата.
- Опростете вашия живот, господин Крейг, опростете го. И яжте мая.
- Ако играчите бяха въоръжени, нямаше да има достатъчно голям стадион в света, който да побере тълпата.
- По едно време той беше промърморил „завинаги“ с устни, опрени до гърлото й, и сега тя си спомни това, като си мислеше колко млад трябва да е човек, за да каже „завинаги.