Български „брутализъм” във Виена

Архитект Стефка Георгиева, макар и не особено известна на широката общественост, се счита за ярък представител на проектирането на сгради у нас. През 1973 г. тя е назначена за ръководител на група в Главпроект, а от 1981 г. е ръководител на отдел в Софпроект. По това време това са двете най-важни държавни служби в областта на градското проектиране.

Стефка Георгиева следва от 1942-1944 г. архитектура в Техническия университет в Мюнхен, но прекъсва следването си в Германия заради Втората световна война. По-късно продължава обучението си в София, където през 1947 г. завършва Държавната политехника. 

По нейни проекти са построени много обществени и жилищни сгради и комплекси, сред които хотелите "Люляк" и "Мак" в курорта "Златни пясъци", зала за тенис в София, жилищна група за дипломатическия корпус в София, хотелски комплекс „Фрегатата“ и други хотели и ресторанти в курортен комплекс „Слънчев бряг“, резиденция "Бояна" и други.

Изключителният усет за работа с материалите и детайлите Георгиева е развила по време на следването си в Мюнхен при именития немски архитект Ханс Дьолгаст. Работейки в държавните институции на социалистическа България, тя успява да включи оригинален прочит на дръзкото архитектурно движение, наречено „брутализъм". 

В социалистическа България "брутализмът" се насърчава от правителството, но за разлика от страните в Западна Европа у нас той се прилага преди всичко в изграждането на важни обществени

сгради или жилищни блокове за номенклатурата.