А. Солженицин. Пенза, 1995. снимка: Russkiymir.ru
Александър Солженицин е руски романист, драматург, историк и дисидент. Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 г., а през 1974 г. бива прокуден от родината си. Но благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд. Роден е на 11 декември 1918 г. в Кисловодск, Русия и умира на 3 август 2008 г. в Москва.
По повод годишнината от кончината на руския дисидент публикуваме няколко негови цитата:
- „Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот.“
- „Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък живот води този, който всеки ден, излизайки от дома си, си удря главата в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него.“
- „Образованието не добавя ум.“
- „Не равнището на благополучие донася щастие на хората, а отношението на сърцето и гледната точка върху собствения ни живот. И едното, и другото са винаги в наша власт, а това означава, че човек винаги може да щастлив, ако го иска, и никой не може да му попречи.“
- „Хубави лица имат хората със спокойна съвест.“
- „Проста истина, но и тя трябва да се изстрада: благословени са не победите във войните, а пораженията! Победите са нужни на правителствата, пораженията – на народа. След победите ти се искат още победи, след поражението искаш свобода и обикновено я постигаш. Пораженията са необходими на народите, както страданията и бедите – на отделните хора: карат те да се възвисиш духовно.“
- „Интелигент е този, чиито интереси към духовната страна на живота са настойчиви и постоянни, непредизвикани от външни обстоятелства, а съществуват дори въпреки тях.“
- „Единственото нещо, което може да замени опита, който нямаме, е изкуството и литературата.“
- „Ревността – това е оскърбено самолюбие. Истинската любов, когато е несподелена, не ревнува, а умира, вледенява се.“