Изкуство06 август 2019

Болестите ни са нашите пристрастености

Магичният Хенри Милър за Гърция, духовните болести и изкуството да даваш

Снимка: @alessandracaretto, unsplash.com

Хенри Милър (26 декември 1891 г. - 7 юни 1980 г.) е американски писател и художник, известен е със своите романи, изпълнени с множество автобиографични, еротични, философски и мистични елементи. Особена популярност придобиват „Тропика на Рака", „Тропика на Козирога" и „Черна пролет", които пише в Париж през 30-те години на 20 век. Хенри Милър е автор и на разкази, литературоведски есета и критика.
Избрахме за вас няколко цитата от най-гръцкия роман на Милър в буквалния и преносен смисъл - „Колосът от Маруси". Защото е лято, защото Гърция омайва пътешествениците от векове със златните си плажове и защото откровенията в това произведение си струва да бъдат споделени.

Да се заставиш да не мислиш, е постижение, изключително здравословно постижение. Да мълчиш през целия ден, да не погледнеш вестник, да не слушаш радио, да не надаваш ухо на слуховете, да се отдадеш на леност, напълно безразличен към съдбата на света, е най-доброто лекарство, което можеш да си доставиш. Книжните знания изтичат капка по капка; проблемите избледняват и изчезват; връзките неусетно се късат; мислите, когато благоволиш да им дадеш воля, стават примитивни; тялото се превръща в нов, вълшебен инструмент; започваш да гледаш на растенията, камъните, рибата с други очи; чудиш се какво ли се стремят да постигнат хората с щурите си действия…
Единственото ми желание, засилващо се непрестанно, е да давам. Само усещане за сила и богатство, до което това води, е някак си плашещо, защото неговата логика е сякаш прекалено проста. Едва когато се огледам около себе си и осъзная, че огромната част от себеподобните ми отчаяно се опитват да се вкопчат в онова, дето притежават, или да умножат притежанията си, аз започвам да прозирам, че мъдростта да даваш не е толкова проста, колкото изглежда. В основата си даването и получаването са едно и също нещо и зависят от това дали човек живее отворено, или затворено. Ако живееш отворено, се превръщаш в медиум, предавател; живеейки по този начин, подобно река, живееш живота си максимално, носиш се по течението му и умираш, за да заживееш отново като океан.
Болестите ни са нашите пристрастености – били те навици, идеологии, идеали, принципи, притежания, фобии, богове, култове, религии, каквото щете. Голямата заплата може да бъде болест, както и малката. Безделието е също толкова тежка болест, колкото и работата. Към каквото и да сме се привързали, даже надежда или вяра, то би могло да е страданието, което да ни отнесе. Трябва да се предадеш изцяло – останеш ли пристрастен дори и към най-незначителната дреболия, изхранваш микроба, който рано или късно ще те погълне.
Бе един от онези библейски залези, при които човекът отсъства. Природата просто разтваря кървавата си ненаситна паст и поглъща всичко наоколо. Закон, ред, морал, справедливост, мъдрост, всяка абстракция е като лош номер, скроен на един безпомощен свят от идиоти.
Виждайки влюбените двойки в тъмното, пиещи вода, седящи сред покой и тишина, у мен се зароди едно невероятно, прекрасно отношение към характера на гърците. Прахолякът, жегата, беднотията, пустошта, сдържаността им и навсякъде тази вода в малки чаши, стояща помежду смълчаните, смирени двойки, ме накараха да мисля, че в това място има нещо свещено, даващо храна и опора. Разхождах се като омагьосан през тази първа нощ в „Запион“. В паметта ми този парк си остава единственият подобен, който някога съм виждал. Това е квинтесенцията на всички паркове; нещо такова човек понякога изпитва, когато гледа картина или си мечтае за място, където би искал да бъде, ала което така и не успява да открие.