Изкуство14 август 2019
Той може пепел да яде, но няма да се моли...
Големият поет Борис Христов на 74 г.
Днес, 14 август, 74 години навършва големият български поет Борис Христов. Борис Кирилов Христов е автор е на стихосбирките „Вечерен тромпет“, „Честен кръст“, на романа „Бащата на яйцето“, на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“. Негови са тристишията, събрани в „Думи и графити“, „Думи върху други думи“ и „Черни букви върху черен лист“. Популярни сред почитателите му са и неговите митографии. Борис Христов е сред живите класици на българското слово. Творбите му са в учебниците по литература. Но за него най-добре говорят бисерните му рими. Нека ги чуем.
САМОТНИЯТ ЧОВЕК
Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
АВГУСТ
С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.
Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
СВАТБАТА НА МАМА
Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.
Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.
Изкуство Спасението на давещите се е дело на самите давещи се
Да си спомним за сатирата на тандема Илф-Петров
Изкуство Джон Ленън: Всичко е по-ясно, когато обичаш
Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове
Изкуство „2001: Космическа одисея“ нa 51
Шедьовърът на Стенли Кубрик отново на големия екран на фестивала Cinelibri
Изкуство Марина Цветаева: „Колкото повече даваме, толкова повече ни остава”
Можете заедно с някого да мечтаете или да спите, но когато плачете - бъдете винаги сами
Изкуство Великият Фицджералд
Никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце
Изкуство Сякаш всяко едно лице е някаква табела с надпис
Кен Киси за липсата на граница между безумието и трезвото мислене
Изкуство Тъмната страна на известните
Някои прелюбопитни странности и тъмни страни от живота на великите в литературата
Изкуство Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл
191 години от рождението на великия писател Лев Николевич Толстой
Изкуство Болестите ни са нашите пристрастености
Магичният Хенри Милър за Гърция, духовните болести и изкуството да даваш
Изкуство Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст
Нейното верую: „Никога не се отдавай на мързела. Бъди позитивен и не се отказвай.”
Изкуство Български „брутализъм” във Виена
Изложба на архитект Стефка Георгиева представя размаха на социалистическия реализъм в проектирането